Винс Флин - Врагът сред нас

Малко след като самолетът кацна на пистата в Техеран, Ашани погледна през илюминатора. Някакво тревожно предчувствие се загнезди в стомаха му. Освен неговата кола с шофьора на пистата чакаха още две коли и осем въоръжени мъже. Ашани погледна към началника на личната му охрана, Рахад Техрани, чието лице също беше угрижено.

— Почакай тук — каза му Техрани. — Аз ще отида да проверя какъв е проблемът.

Ашани видя през илюминатора как Техрани приближи групата въоръжени мъже. И в този момент се сети, че е забравил да включи мобилния си телефон след кацането. Натисна бутона за включване и екранът на телефона светна. Появи се въртящо се кълбо и после колона от иконите. Веднага след това апаратът започна да издава сигнали за новополучена гласова и електронна поща. След няколко секунди сигналите спряха и Ашани преброи осем съобщения в гласовата пощенска кутия и двайсет и три в електронната. В количеството нямаше нищо чудно, но все пак бяха малко множко. Понечи да се заеме с четенето им, когато телефонът иззвъня. На екрана се изписа информация, че не може да се установи номера на повикващия.

Ашани натисна бутона за разговор.

— Ало?

— Министър Ашани? — попита непознат глас на английски.

— Да.

— Казвам се Мич Рап. Работя за директор Кенеди. Знаете ли кой съм?

Ашани нервно надникна през илюминатора и се постара отговорът му да прозвучи възможно най-спокойно:

— Боя се, че в нашия бранш репутацията ви е известна на всички.

— Добре. Тогава няма нужда да ви убеждавам в сериозността на намеренията ми, като ви кажа, че ще ви убия.

— Моля?

— Знам какво сте намислили. Ако директор Кенеди не бъде освободена до един час, ще тръгна по петите ви. И ако, както казахте, всички в бранша са запознати с репутацията ми, значи трябва да сте наясно, че нищо няма да ме спре. Ще ви докопам и ще ви очистя. Няма да ми попречи никаква охрана.

— Господин Рап, уверявам ви, нямам никаква представа за какво говорите. И няма да оставя така подобни заплахи.

— Какво ще направите? Ще издадете фетва за главата ми ли? Нека ви обясня нещо. Аз не съм някой беззащитен писател, който ще тръгне да се крие, само защото вие, нищожни мекотели, сте решили, че с писанията си съм обидил Исляма. Аз винаги отвръщам на удара и ще очистя до последния всеки един от вас, който има пръст в тази работа.

Ашани буквално онемя от изненада. Прекалено добре му бяха известни възможностите на Рап. Този американски разузнавач беше прониквал най-малко два пъти на територията на Иран и двата пъти негови мишени бяха терористи, укрили се в страната на шиитския ислямизъм, за да избегнат ръката на Вашингтон. И двамата терористи бяха изключително добре охранявани, но никой от тях не успя да се спаси от Рап.

Въпреки внезапно настанилата се в гърлото му сухота и треперещите длани, Ашани се помъчи да запази привидно спокойствие:

— Господин Рап, както вече казах, нямам никаква идея за какво говорите и определено ни ми е приятно да ме заплашвате по този начин.

— Извинете лошите ми обноски, но в светлината на факта, че шефът ми е отвлечен и цялата й охрана е избита, изобщо не ми пука какво ви е приятно и какво не.

Умът на Ашани заработи на бързи обороти. Единственото, което успя да изрече, беше:

— В Мосул ли?

— Не, в Париж! Разбира се, че в Мосул!

— Уверявам ви, наистина нищо не разбирам.

— Ами добре… разполагам с купчина фотографии и трима пленници, които казват друго.

В този момент Техрани се върна в самолета. Шефът на охраната понечи да каже нещо, но Ашани му направи знак отново да слезе на пистата.

— Господин Рап — отвърна Ашани с възможно най-искрен тон. — Наистина не знам за кого говорите. Изключително много уважавам директор Кенеди.

— Разправяй ги тия не на мен. Нямам време да слушам лъжите ти. Ако ти е мил животът, стягай си задника и нареди до един час да е свободна.

— Господин Рап — вече с известна паника продължи Ашани. — Не разбирам за какво и за кого говорите!

— Искаш да ми кажеш, че тя излезе от срещата с теб, измина само пресечка и половина и беше нападната от взвод командоси от „Кудс“, а ти хал хабер си нямаш за това?

— Какво?!

— Предполагам, че оня тип, дето кацна заедно с теб… и за него не знаеш кой е…, защото заловихме цяла група ирански войници, които признават, че той е командвал операцията за отвличането на директор Кенеди.

Ашани ахна от изненада и си спомни как Мухтар се сбогува с него и тръгна към чакащите го полицейски коли.