Винс Флин - Врагът сред нас

Вратата към първата килия отляво беше широко отворена. Вътре подът беше покрит с телата на голи космати мъже, натрупани едно върху друго. Всичко беше в кръв: размазана по бледата им кожа, стичаща се на локви по неравния, грапав под. Повечето от труповете бяха с огнестрелни рани в главата или гръдния кош. Неколцина бяха простреляни под кръста. Беше видял сметката на доста от нападателите. Огледа сцената с известни резерви и нежелание. Основната му цел сега беше да убеди пленниците, че животът им наистина е в опасност. Трима бандити. Три бързи замаха с ножа и край. Рап излезе от килията, избърса кръвта по острието в крачола на комбинезона и прибра ножа. Отиде до крайната килия вляво, отвори капака на шпионката и погледна към най-младия от пленниците. Онзи седеше на метален стол, със завързани за краката на стола глезени и с белезници на ръцете. Мич отключи вратата и я притвори, колкото да може да хвърли вътре отрязаните телесни части.

После затвори вратата, заключи и отново погледна през шпионката. Затворникът се вторачи в парчето плът в краката му. Първоначално по лицето му се изписа объркване, докато до мозъка му стигна какво беше това. Младежът затвори очи и започна бясно да клати глава. Рап затвори шпионката и отиде до следващата килия, влезе вътре и застана над мъжа, за когото предполагаше, че е командирът на групата. Мъжът още лежеше завързан в носилката.

Мич тикна отрязания орган в лицето му. Небрежно се наведе, хвърли го в гърдите на мъжа и каза:

— Един от вашите се опита да ме излъже.

После, без да каже нищо, Рап излезе и отиде при последната килия, където стори абсолютно същото. Накрая отиде при Стилуел и му каза, че иска разпитите да се записват само на аудио. Провери колко е часът и се върна при първата килия. Взе стол и заедно с него влезе вътре. Постави стола на метър от пленника и седна. На пода, почти по средата между двамата, лежеше отрязаният пенис. Първоначално Рап запази мълчание. Погледна към органа, после към мъжа пред себе си и после отново към пода. Пленникът се беше изпотил. Колената му се разтрепериха и очите му зашариха притеснено из тясната килия. Гледаше във всички посоки само не и към парчето плът в краката му. Рап го понаблюдава минута-две. Опита се да улови погледа му, но напразно. Психотропното вещество „спийд“, което му беше инжектирано, само щеше да усили страха и притеснението му.

— Аз съм войник — накрая изломоти с панически тон пленникът. — Нямате право да се отнасяте с мен така.

Рап се усмихна.

— Войник. Хм, интересно. Доколкото знам, войниците носят униформи.

Мъжът стисна устни и затвори очи.

— Тази част от тяло тук — Рап посочи органа на пода — принадлежеше на един от твоите другари. Хем го предупредих да не ме лъже. Казах му, че мога по много начини да проверя дали е искрен с мен. Той се мислеше за по-хитър и по-умен от мен. Ти също ли се мислиш за по-умен?

— Не.

— Добрее… значи можем да приключим с теб много по-гладко и безболезнено. Да започнем с името ти. И ме гледай в очите, като говориш.

— Ефрейтор Нури Тахминех.

— Къде си роден?

Мъжът се поколеба.

— Не трябва да се замисляш, отговаряй бързо. Оттатък, в другата стая, имам петима души, които могат да проникнат в която и да е компютърна система по света. Във Вашингтон хората ми звънят денонощно по телефона. Имаме шпиони във всяка една държава в тази част на планетата. В момента те си говорят за теб и проверяват дали ми казваш истината. Ако наистина си войник, ще открием военното ти досие. Ако фотографията не отговаря на името или ако не успеем изобщо да открием физиономията ти, ще ти отрежа лявата топка, както те предупредих. Приятелят ти — Рап посочи зловещия предмет на пода — даде грешен отговор — грешно име, грешен град и измислена дата на раждане. Лесно се оправих с него. Отрязах го само с един замах. Сигурно си чул крясъците му. Пищеше като женчо, какъвто в момента е. — Рап извади ножа и разгъна острието. — Виждаш ли колко глупав беше той. След всичко това… толкова много го боли, че в крайна сметка ми каза името си. Работата е, че и ти, щеш не щеш, ще ми кажеш всичко. Затова по-добре гледай поне да запазиш мъжествеността си. — Мич насочи острието към слабините на пленника. — И така, готов ли си за бързото препитване?

Пленникът веднага кимна.

— Име? — изстреля отново въпроса си Рап като някакъв сержант-инструктор.

— Ефрейтор Нури Тахминех.

— Място на раждане?

— Кум.

Единственият град, който Рап познаваше под това име, се намираше на около сто и шейсет километра южно от Техеран.