Винс Флин - Врагът сред нас

— Може да отнеме пет минути, но може и пет часа. И то, ако ги открием само в една от базите с данни.

— Говори ли с АНС?

— Да, но те не откриха нищо.

Рап беше помолил Дюмонд да се свърже с Агенцията за национална сигурност и да види дали ще могат да локализират защитения срещу подслушване мобилен телефон на Кенеди. Дори и телефонът да беше изключен, те трябваше да могат да го открият. Фактът, че не са могли, означаваше, че похитителите навярно са го унищожили.

— Имаш ли други идеи? — попита Рап.

— Нищо кой знае какво. — Дюмонд продължи да трака по клавиатурата. — Ще бъхтя по клавишите, докато ти бъхтиш тях. — Дюмонд кимна към тестето с фотографии.

— Искам да слушаш, докато ги разпитвам. Ще гледам да говоря предимно на английски. Ако мина на арабски или фарси, Стен ще ти превежда. Щом разберем откъде са тези типове, искам с помощта на твоите фокуси да потвърдиш това, което казват.

— Няма проблем.

— Добре. Щом откриеш нещо, веднага ми се обади.

— Дадено.

Рап надникна в кабинета на Стилуел. Отвътре вонеше на цигарен дим. Шефът на централата работеше с осведомителите си и се опитваше да разбере къде е избягал местният шеф на полицията. Стилуел прекъсна човека, с когото говореше и го помоли да почака за малко.

— Какво има? — попита той Рап.

— Трябва ми видеокамера и гумени ръкавици. Също някакви наркотични вещества.

Стилуел му направи знак да изчака и отново вдигна слушалката до устата си.

— Фарис, ще трябва да ти се обадя по-късно. — Стилуел понечи да затвори, но очевидно мъжът от другата страна на линията имаше още за казване. — Да, ще има пари, много пари! — Погледна към Рап. — Колко?

— За шефа на полицията или за Айрини?

— За Айрини.

Без да трепне Рап отвърна:

— Един милион долара в брой и американско гражданство… И без да задава никакви въпроси.

Стилуел повтори думите му.

— Кажи му, че офертата важи само до полунощ — добави Мич. — И то само ако успеем да си я върнем.

Стилуел изслуша и отвърна в слушалката:

— Да, необлагаеми, Фарис, хубаво… каквото поискаш. Само разбери кой я е отвлякъл и къде се намира… Да, жена ти и децата ти могат да дойдат с теб. Ако ни помогнеш да си я върнем, Фарис, аз лично ще ти намеря къща и ще ти помогна да се нанесеш в нея. А сега върви да си свършиш работата. — Стилуел затвори слушалката преди онзи да е задал поредните си въпроси.

— Кой беше това? — попита Рап, докато оглеждаше дрехите, висящи на закачалката.

— Един от моите източници. Много е добър. Обича парите, а жена му иска да се преместят да живеят в Щатите. Така че е силно мотивиран.

— Прати му фотографиите на тримата пленници.

— Добра идея. — Стилуел погледна за адреса на електронната поща на Фарис, написа кратък текст и прикрепи към писмото снимките.

— Какви са тези неща? — Рап посочи дрехите.

Стилуел се усмихна.

— Това са моите религиозни одежди. Няма по-добър начин да сваляш жени.

— Шегуваш се.

— За свалянето на жени — да, но ще се изненадаш, като разбереш колко врати могат да отворят тези дрехи.

— Какво научи за шефа на полицията?

— Този скапан негодник сякаш е потънал вдън земя. Дано някой му пръсне главата с куршум.

— Първо бих искал да си поприказвам с него.

— Знаеш какво имам предвид.

— Да… Каква дрога имаш?

Със загрижено лице Стилуел попита:

— Ранен ли си?

— Не. Искам да размекна онези преди да се заема сериозно с тях.

Стилуел отвори едно от чекмеджетата и извади оттам връзка ключове. Стана и отвърна:

— Ела с мен.

Двамата излязоха от фургона, направо на яркото следобедно слънце. Пресякоха двора, заобикаляйки покрай сателитните чинии и другите антени. Там срещнаха Ридли, който говореше по мобилния си телефон. Ридли им направи знак да спрат и каза на човека, с когото говореше:

— Разбира се, че ще ти платя. Само ми прати проклетите фотографии.

Ридли прибра телефона в джоба си и се обърна към Рап с думите:

— Мич, знам, че президентът ти е дал картбланш, но искам да те предупредя за нещо.

Рап го заобиколи и продължи по пътя си. Ридли ги настигна и ги последва.

— Страхотно е, че президентът ти е дал зелена светлина, но и двамата знаем, че ако нещата свършат трагично, всички ни ще дадат на вълците. Щетите за Управлението ще са катастрофални.

— Роб, ако не си върнем Айрини жива, няма да ми пука кого ще хвърлят на вълците и кого не.

— Няма ли да ти пука, ако тази каша върне ЦРУ с двайсет години назад?

Докато Стилуел набираше кода на вратата на складовия фургон, Рап отвърна: