Винс Флин - Врагът сред нас

Единият от похитителите я метна на рамо и пренесе. Тя имаше чувството, че слязоха по стълби поне няколко етажа надолу. Всеки път, когато мъжът стигаше до стълбищна площадка, той се обръщаше и качулката на главата й се докосваше до стена. Чу как стара врата се отвори със скърцане, след което я захвърлиха на пода като чувал с картофи. Тя се обърна настрани и направи опит да седне. Точно тогава единият от похитителите я изрита в ребрата и я обърна по гръб.

Болката от може би счупеното ребро й даде възможност да мисли за нещо друго, а не за отвличането й. Бяха минали почти двайсет и пет години, откакто тя беше преминала обучение във „Фермата“, близо до Уилямсбърг, Вирджиния, но още си спомняше добре наученото. Дори една от лекциите изплува много ясно в съзнанието й. Разказваха им за отвлечения през март 1984 г. шеф на централата в Бейрут Бил Бъкли. Преди да започне работа в ЦРУ, Бъкли беше служил в специалните части и съвсем не беше някой разнежен чиновник. Една седмица след отвличането му един по един изчезнаха около дузина агенти на ЦРУ в Близкия Изток. Мъчителите от „Хизбула“ го бяха пречупили и продали част от изтръгнатата информация на Сирия, Йордания, Египет и други страни от района. Изтезаваха го брутално повече от година и накрая го обесиха. ЦРУ успя после да се сдобие с част от записите, направени от „Хизбула“ по време на мъченията. Инструкторите във „Фермата“ накараха Кенеди и останалите курсисти да изгледат записите два пъти — веднъж преди да започнат лекциите по методи на разпитване и още веднъж на края на двуседмичния курс. С показването на ужасните изпитания и страдания, на които беше подложен Бъкли, инструкторите целяха две основни неща. Първото беше, че всеки може да бъде пречупен. Дори и най-издръжливия и коравия. Единственото, което в такъв случай можеш да сториш, е да се опиташ да издържиш достатъчно дълго, за да дадеш време на колегите си да евакуират агентите и оперативните офицери в безопасност. Вторият урок, който трябваше да усвоят, беше много прост: никога не се оставяй да те заловят.

Очевидно вече беше твърде късно за подобна предпазливост, но Кенеди най-малкото щеше да се опита да блокира определени факти от съзнанието си, за да предпази най-важните източници на информация на ЦРУ за възможно най-дълъг период от време. Тя знаеше и по кодово, и по истинско име, буквално всеки един шпионин на ЦРУ. Засега Азия и Африка не будеха у нея толкова голямо притеснение. Най-важно и неотложно беше да не издаде агентите в Европа и Близкия Изток. Кенеди мислено мина през списъка, страна по страна, отбелязвайки си наум кои са най-ефективните и кои — най-безполезните агенти. Пак мислено преобърна списъка, като постави най-безполезните най-отгоре. После добави подозираните двойни агенти и онези, които ЦРУ подозираше, че работят за Русия или Китай.

Най-трудната задача беше да степенува по важност собствените й нелегални оперативни офицери, които работеха в чуждите държави без дипломатическо прикритие. Някои бяха по-ефективни от останалите, но в крайна сметка всички те бяха нейни сънародници. Кенеди се опита да състави списък, но не стигна далеч. Тогава, преди много години, й бяха казали, че рано или късно всеки се пречупва. И тя знаеше, че е така, но й оставаше да се уповава само на надеждата. Тя все още се намираше в Мосул и наоколо беше пълно с американски военни и приятелски настроени кюрди. Тук беше и Рап. Мисълта за Мич я накара неволно да се усмихне. Той нямаше да се спре пред нищо, докато не я намери. Само факта, че той беше в града, й помогна моментално да се отпусне и успокои.

За секунда тя дори изпита съжаление към онези, които я бяха похитили. Ами ако бяха само банда от местната милиция, чиято единствена цел беше да получи тлъст откуп? Ако наистина беше така, те не знаеха какво ги чака. За първи път от нападението насам Кенеди започна да гадае сериозно кои са похитителите й. Тогава чу приглушените гласове на двама разговарящи помежду си мъже. Скърцащата дървена врата се отвори със замах и Кенеди беше обзета от неприятното предчувствие, че сега ще се почне.

Имад Мухтар се беше преоблякъл в костюм и бяла риза, макар и да беше предпочел да не си слага вратовръзка. В момента слизаше по старите стълби бавно и предпазливо. Фактът, че не можаха да се измъкнат от града, не го притесняваше. Още от самото начало той беше преценил, че ще е доста трудно да изминат близо стотината километра до иранската граница, но си струваше да се опита. Американците обаче реагираха много по-бързо, отколкото беше предполагал. Неговите хора изпратиха наблюдателен екип в един изоставен завод на половината път между Мосул и границата. Не щеш ли обаче два американски хеликоптера „Блекхоук“ кацнаха само на някакви си стотина метра от завода и от тях изскочиха над двайсет души. Мухтар беше принуден да се върне, след като беше изминал близо трийсет километра. На всичкото отгоре трябваше да си проправят път през мрежата от пропускателни пунктове, които американците бяха поставили по пътищата.