Винс Флин - Врагът сред нас

— Има и законни начини — отвърна Уебър.

— Това тук не е съдебна зала! — отсечено отвърна Рап. — Нямаме на разположение цял месец, за да сломим волята на тези типове, като им повтаряме един и същи въпрос стотици пъти и като ги будим по двайсет пъти на нощ. Нямаме дори седмица. Ако не получа отговори до двайсет и четири часа, ще трябва да започнем да отзоваваме всеки един нелегален разузнавач на ЦРУ в района. А ако до един месец, считано от днес, не сме я спасили, ще трябва да отзовем всички офицери от Службата за тайни и нелегални операции. Всеки един шпионин, работил за нас, ще бъде застрашен от разкритие и екзекуция. Потокът от разузнавателна информация ще пресъхне по-бързо отколкото можем да си представим и ще се наложи да действаме в района слепешката.

— Боя се, че е прав — каза Инглънд.

— Господин президент — продължи Рап с умолителен тон — моля ви само да ми дадете двайсет и четири часа. Ще открия кой стои зад похищението.

Президент Аликзандър погледна в очите Инглънд, който на свой ред се обърна към главния прокурор с думите:

— Пийт, бих искал да си кажа две приказки насаме с президента и Франк. Би ли ни извинил за момент?

Уебър реагира с униние, но прие да излезе с разбиране. Затвори кожения си тефтер с рязко движение и стана. Демонстративно прекоси залата и затвори зад себе си тежката звукоизолираща врата.

Инглънд познаваше достатъчно добре президента и беше сигурен какво следва да се предприеме. Нямаше място за повече дискусии. Аликзандър играеше защитник, а тяхната задача беше да го пазят и закрилят от противниковите играчи. Президентът с погледа си вече беше дал да се разбере каква тактика смята да избере.

— Мич — обади се отново Инглънд — имаш двайсет и четири часа… нито дума повече. Само гледай да не оставяш следи.

— Непременно.

— И, Мич — намеси се президентът — върни я на всяка цена.

— Ще я върна, господин президент.

— Жива или мъртва, искам да я върнеш.

— Слушам, сър — отвърна Рап и затвори.

Президентът понечи да каже нещо, но в този момент с тревога на лицето влезе държавният секретар Уика.

— Извинете, че не можах да дойда по-рано, сър. — Уика свали кожената си чанта на стола до Инглънд и взе един от пултовете за дистанционно управление от масата. — Боя се, че ситуацията се усложни още повече. — Уика насочи дистанционното към големия плазмен телевизор на стената срещу нея. — Сър, „Ал Джазира“ предаде, че една от нашите подводници е потопила ирански боен кораб в Ормузкия проток.

— Какво? — попита шокираният Аликзандър, докато на екрана се показаха кадри на повредената сива фрегата. Президентът въпросително погледна Инглънд.

Министърът на отбраната вече посягаше към телефонната слушалка.

— Ще се заема с това, сър.

Айрини Кенеди лежеше на покрития с пръст под и гледаше да не се движи много. Единствените дрехи по нея бяха сутиенът и гащите й. Покрита беше с грубо вълнено одеяло. На главата й беше нахлузена и завързана брезентова торба. Въпреки че отчаяно много й се ходеше по нужда, тя за нищо на света не би помолила похитителите. Те вече веднъж я бяха изритали жестоко, когато тя се опита да седне. Мъжът, който я пазеше, не си направи труда да каже и дума. Само хладнокръвно я изрита в ребрата. Думите не бяха необходими. Посланието беше ясно. Лежи и мирувай. Ние ще ти кажем кога да станеш. Интериорът около Кенеди беше мрачен. Под нея нямаше под, само гола пръст, а дори и през мазната брезентова торба на главата си тя усещаше миризмата на мухъл.

Нападението беше ужасяващо. Кенеди видя как колите пред нея станаха на парчета, а после и нейният Събърбан беше ударен. Не беше много сигурна, но като че ли беше изгубила съзнание от експлозията. Когато след поредица от взривове се свести, салонът на колата беше пълен с гъст дим. Бодигардовете и от двете й страни веднага закрещяха по радиостанциите за помощ, но такава не дойде. Не разбра дали са отворили вратите отвън или задушаващите се бодигардове са решили, че нямат друг избор освен да напуснат бронирания джип. Нападателите я сграбчиха грубо, издърпаха я навън и я зашлевиха. Спомняше си, че поне външно успя да запази самообладание. И тогава мъжът, който я беше ударил, я накара да гледа как застрелва в главата трима от бодигардовете й.

Бяха изминали не повече от една пресечка, когато я избутаха на пода. Сложиха на главата й качулка, разрязаха с ножовете дрехите й и я разсъблякоха. После й завързаха китките, колената и глезените. Няколко минути по-късно, според представата й, влязоха в някакъв гараж. Там я прехвърлиха в багажника на друга кола, макар и да беше много вероятно, че просто са я преместили в багажника на същата кола. Приблизително половин час колата се движи из улиците на града. По шума тя предположи, че движението е натоварено. По едно време чу единия от мъжете отпред нещо да се кара. Говореха на фарси. Казаха нещо за пропускателни пунктове и че трябвало да се откажат от първоначалния си план. Малко след това изоставиха колата. Увиха я в одеяло и я преместиха от багажника на сегашното място.