Винс Флин - Врагът сред нас

— Поправи ме, ако греша, но той кога е бил контролируем? Не е ли това причината Мич винаги да върши черната работа, докато всички останали само седят със скръстени ръце и се занимават с празни приказки?

— Мич Рап е много добър. Но не са малко случаите, когато е прекрачвал всякакви граници.

Инглънд погледна към президента и продължи:

— Чък, ще гледам да бъда максимално коректен и любезен с теб. Ти самият в момента си под огромно напрежение. Едно от най-силните предимства на Кенеди беше, че тя постигаше резултати. А също така знаеше как да предпазва президента от тъмните дела, характерни за света на плаща и кинжала. Следиш ли мисълта ми?

О’Брайън отговори след известно мълчание:

— Да, но продължавам да настоявам на мнението си, че ще е добре президентът да разговаря с него. Само един кратък разговор. Мисля, че можем да накараме пленниците да говорят и без да им режем разни атрибути.

— Съгласен съм — решително добави прокурорът.

Президентът Аликзандър погледна към Инглънд, който само сви рамене, с което искаше да каже: „Какво пък, няма да навреди“.

— Добре — отвърна президентът. — Нека твоите хора ме свържат с него.

— Тъй вярно, сър — бяха последните думи на О’Брайън и той затвори.

Президентът се наведе напред и натисна бутона на спийкърфона. После отново вдигна очи към стария си приятел Инглънд и го попита:

— Какви са съображенията ти?

— Съображенията ми са — министърът се облегна назад и въздъхна — че ако не си я върнем скоро… и то възможно най-скоро, ще имаме доста сериозни проблеми.

Президентът потри чело.

— Как, по дяволите, можа да се случи подобно нещо?

— Точно сега няма смисъл да се занимаваме с този въпрос. Няма да спечелим нищо. Необходимо е да търсим спешно решение, а не причините и виновните за случилото се. Нека говорим с Рап, да видим с какво разполага той и после ще изработим план за действие.

Президентът кимна. Няколко секунди по-късно глас от спийкърфона обяви, че Рап е на линията. Аликзандър натисна бутона за свързване.

— Мич, на телефона е президентът. Добре ли си?

— Добре съм, сър.

— Доколкото разбирам, ти си видял как са отвлекли Айрини, напъхали са я на задната седалка на някаква кола и са избягали.

— Тъй вярно, сър.

— Имаш ли някакви предположения кой стои зад похищението?

— Не, но имам трима пленници, сър. Всъщност, в момента ги разпитвам. Уверен съм, че двама от тях ще се разприказват. Третият малко ме съмнява.

Президент огледа присъстващите.

— Мич, при мен са Пит Уебър, Франк Озарк и Брад Инглънд. Останалите членове на Съвета по националната сигурност трябва да дойдат всеки момент. Тук малко сме притеснени, че си приел тази работа прекалено присърце. — Аликзандър направи пауза и добави: — Че може би си станал неконтролируем.

По високоговорителя прозвуча горчива въздишка.

— Господин президент, отвлякоха директора на ЦРУ. Що се отнася до разговора ни на борда на „Еър Форс-1“, мисля, че сега трябва да паднат всякакви задръжки.

Главният прокурор Уебър нямаше представа за какво говори Рап, но определено не му звучеше добре.

— Мич, Пит Уебър е. Всички знаем, че с Айрини сте близки, но наистина трябва да се поспреш и да се поуспокоиш. Не забравяй, че си положил клетва… клетва да браниш и защитаваш конституцията на Съединените щати. Всички сме положили клетва и това означава, че никой от нас не е над закона… включително и ти.

Настъпи дълга пауза, след която Рап, с изпълнен с отчаян гняв тон, отвърна:

— Вие май се шегувате.

Резкият отговор на Рап накара всички в залата да се спогледат.

— Моля? — реагира отбранително прокурорът.

— Отвлякоха директора на ЦРУ, застреляха цялата охрана, а вие ми изнасяте лекция за някаква клетва и за някакъв си лист хартия отпреди повече от двеста години?

— Цялата ни държава се крепи и основава на този лист хартия — все така отбранително отвърна Уебър.

— Когато вие сте полагали клетва, може и да сте имали предвид да защитавате лист хартия, но аз лично винаги съм мислел, че мой дълг е да пазя и браня американските граждани от гадости като тази, която сега се случи. Извинявам се за езика, господин президент, но това е смешно. Много скоро ще започнат да я измъчват, ако вече не са започнали. И тогава, сър, е въпрос на време да я пречупят. И когато Айрини се пречупи, за нас ще стане много лошо. Тя има фотографска памет и познава по име всеки един нелегален оперативен офицер и агент, с които разполагаме в Близкия Изток. И това ще е само върхът на айсберга.