Винс Флин - Врагът сред нас

— Не знам.

— Намерете го.

Стилуел взе фотографиите и точно в този миг звънна телефонът. Той вдигна слушалката с другата ръка.

— Началник резидентура, Мосул. — Заслуша се и погледна към Рап. — Да, момент така. — Подаде слушалката на Рап. — От Белия дом е… президентът иска да говори с теб.

За миг Рап се поколеба дали да приеме обаждането. През по-голямата си част кариерата му се беше основавала на прошки, а не на разрешения. Това обаче беше президентът, не някой колега от Ленгли. Рап си припомни разговора, който бяха провели на борда на „Еър Форс-1“. Аликзандър не му се струваше като човек, който би се опитал да го върже на каишка. Въпреки това Рап неохотно протегна ръка и взе слушалката.

Новината пристигна, докато болшинството от гражданите на Вашингтон спяха. Дежурният офицер в Ситуационната зала на Белия дом получи обаждане от Центъра за глобални операции към ЦРУ малко след пет часа сутринта. Само за броени минути телефонните линии в столицата загряха. Имаше разработени планове за действие при подобни ситуации. Охраната на висшите държавници и политици беше вдигната под тревога, лимузините потеглиха рано, а на ключовите фигури в областта на националната сигурност беше наредено незабавно да се явят в службата си. Министърът на отбраната Инглънд беше първият член на кабинета, който разбра за драматичната вест.

Бившият мениджър в „Мерил Линч“ и директор на лондонския филиал на фирмата ставаше в пет всяка сутрин, за да може да се информира за европейските пазари преди да тръгне за Пентагона. Той седеше на бюрото в кабинета си, когато телефонът звънна. Сигналът беше по-различен от останалите — две къси иззвънявания и едно трето дълго. В този ранен час Инглънд веднага се досети, че обаждането не вещае нищо добро. Докато гледаше защитения срещу подслушване пряк телефон, мислено изреди горещите точки, които биха били причина за тревога. И веднага се сети за Кенеди и нейната среща. Вдигна слушалката, изслуша гласа на другата страна на линията и отговори кратко и лаконично:

— Ще дойда до половин час.

Инглънд се обади в службата и нареди на дежурния офицер да разбуди на пожар генералите от обединения щаб на началник-щабовете. Освен това каза на жената от другата страна на линията, че до двайсет минути иска да говори с Мосул с някой, който би могъл да докладва за случилото се. Айрини Кенеди може и да беше от ЦРУ, но Мосул беше територия на Министерство на отбраната. Той знаеше за срещата на Кенеди с иранския й колега, но не беше запознат с детайлите, освен че иранците твърдо бяха настояли да няма американски военни наоколо.

Инглънд набързо изкачи стъпалата до втория етаж, навлече си костюм и грабна електрическата самобръсначка. Когато отново слезе на първия етаж, охраната му вече го чакаше пред къщата. Инглънд скочи на задната седалка на бронирания черен Събърбан и се зае да бръсне посивялата си четина с електрическата самобръсначка. В мислите си отново се върна към Кенеди. От дежурния в Ситуационната зала офицер разбра само, че кортежът на Кенеди е бил нападнат в Мосул. Директорът на ЦРУ вероятно беше жива и взета за заложник. Всички останали бяха убити.

Инглънд харесваше Кенеди. Харесваше стила й и как представяше нещата кратко и точно, винаги по същество. Вашингтон беше пълен с празнодумци, които изпадаха в екстаз като слушаха себе си как говорят. Кенеди беше като глътка свеж въздух, високоинтелигентна, а също така и изключително веща по въпросите на Исляма и Близкия Изток. Той беше свикнал да разчита на съветите и анализите й.

Инглънд беше стар приятел на президента. Не беше работил нито в държавната администрация, нито при военните. Както президентът му каза, когато го номинираха, той искаше да привлече Инглънд в екипа си заради аналитичния му ум и способността му не просто да печели спорове, а да накара опонентите да приемат неговата гледна точка. Освен това Инглънд десетилетия наред се беше занимавал с прогнозиране на насоки и предвиждане как ще се развият нещата в бъдеще. Докато Събърбанът се движеше по все още пустите улици на Вашингтон, той се опита да стори същото и със сегашната криза. За съжаление първото, което му мина през ума, бяха видеозаписите, на които мюсюлмански екстремисти обезглавяват заложниците. Обезглавяването на директора на Централното разузнавателно управление щеше да има доста мощен пропаганден ефект.