Винс Флин - Врагът сред нас

— Нищо необичайно. Кръстосва залива със стандартната скорост от петнайсет възела. Преди около пет минути обаче двигателите й „Ролс Ройс“ направо зареваха. Фрегатата продължава да набира скорост и ако поддържа сегашния си курс, вероятно ще се опита да се промъкне между двата контейнеровоза.

— Мислиш, че ще застане над „Юсеф“ и ще помогне на подводницата да изчезне, когато прекосят канала ли?

— Това си мислех преди пет минути. Няма как да съм сигурен, капитане, с всичките тези шумове наоколо, но според мен, „Юсеф“ изхвърля вода от баластните резервоари. Дори си мисля, че е излязла на повърхността.

— Сигурен ли си? — с неприкрита изненада попита Халбърг.

— Вярно е, че съм си майтапчия, но никога не бих се пошегувал с подобно нещо.

Халбърг огледа залата. Стрилзък и щурманите ги гледаха с интерес. Капитанът отново се обърна към Съливан:

— Дръж ме в течение.

Докато прекосяваше залата, за да отиде при Стрилзък, той се запита защо „Юсеф“ би се показала частично на повърхността. Стрилзък погледна таблото за управление на огъня и си отбеляза предполагаемата позиция на другата подводница. След четирийсет секунди тя щеше да се отдели от контейнеровоза и тогава щяха да имат възможност да я зърнат. Халбърг мислеше да даде заповед за вдигане на перископа, когато Съливан го повика.

— Капитане, пипнах я! В момента пълни баластните си резервоари и увеличава скоростта.

Халбърг бързо отиде при сонарния монитор и погледна новата позиция. Подводницата се намираше точно там, където си мислеха. Тъкмо обмисляше дали ще може да мине покрай контейнеровоза при завой от вътрешната страна на канала, когато забеляза ново раздвижване сред сонарните оператори.

— Сър, „Сабалан“ засече със сонара си „Юсеф“ — обади се мъжът, седнал до Съливан.

Преди Халбърг да е осмислил думите му, Съливан поясни:

— „Юсеф“ отваря тръбите на торпедните си апарати.

— Сигурен ли си?

Съливан подмина въпроса му и добави:

— „Юсеф“ отваря люковете на задните торпедни апарати, сър.

Стрилзък дойде при Халбърг.

— Странно място за провеждане на учение.

— И аз си мислех същото.

— Торпедо във водата! — извика Съливан.

— Всички по местата! — веднага заповяда Халбърг. Заповедта беше повторена из целия кораб само за секунди. Халбърг тъкмо се готвеше да заповяда бързо придвижване на подводницата настрани, когато на тактическия екран се изобразиха координатите и траекторията на торпедото. То определено се беше насочило към иранската фрегата.

— Съли, потвърди координатите — каза капитанът.

Съливан препотвърди данните на торпедото.

— Сигурни ли сме, че това е „Юсеф“? — обади се Стрилзък.

— Със сигурност не е от нашите.

— Двайсет и една секунди до попадението — съобщи Съливан.

Халбърг погледна към Стрилзък.

— Искам визуално наблюдение.

Стрилзък нареди да вдигнат перископната мачта и се върна при Халбърг пред цветния монитор. Съливан започна обратно отброяване от десет. Когато стигна до две, всичките петима оператори на сонар свалиха слушалките си. Халбърг увеличи изображението на камерата и на екрана „Сабалан“ от малка точица се разрасна до кораб с ясно видими очертания. Когато Съливан изрече „нула“, изпод носа на „Сабалан“ се вдигна голям фонтан. За миг на всички наблюдаващи им се стори, че корабът сякаш беше подхвърлен над водата. И когато отново падна, той се пречупи и първата трета на фрегатата започна да потъва.

— Изпрати спешно съобщение на КПС 54 — каза Халбърг и погледна екрана на сонара. „Юсеф“ минаваше пред контейнеровоза и бързо набираше скорост към Персийския залив. — Курс след „Юсеф“.

Рап мина през късия тунел от чували и оттам влезе във фургона с кабинетите. Докато вървеше, гледаше последната от шестте фотографии, които беше направил. С всяка следваща крачка цветовете ставаха по-ярки. Речта за кастрацията мина гладко. Той я беше изнесъл на всеки от тримата пленници и всеки от тях я прие по-различен начин. Първият, онзи, на когото Рап беше разбил устата, избра пълно изключване. Преди речта той беше изсипал цял куп ругатни и се държа предизвикателно като непослушен тийнейджър. Докато Рап му описваше обаче как ще го лиши от атрибутите на мъжествеността, у пленника прогресивно се изпаряваше всякакво желание за съпротива. Или беше решил, че не е разумно да дразни повече Рап, или пък се мъчеше да измисли някакъв план, с който да остане сред сексуално активните. Най-вероятно лъжа, разбира се.