Винс Флин - Врагът сред нас

— Мич, — отвърна заместник-директорът на ЦРУ — умолявам те като приятел, върни я. В противен случай ще ни подлудят. Всеки един политик или журналист във Вашингтон ще се заеме да разнищва не само отвличането, но и последващите ни действия.

— И ще им кажа да вървят на майната си.

— Мич — Чарлз О’Брайън въздъхна — точно тази нагласа и поведение ще ти навлекат големи неприятности.

— Нека да сме наясно, Чък. Не искам да слушам повече за моята нагласа или поведението ми. Не искам никой да ми виси на главата и да поставя под съмнение действията ми. Разполагаме с не повече от двайсет и четири часа преди да я пречупят. Тук няма място за игра по правилата. Те откриха гангстерска война срещу нас. Не ми пращай аналитици от Багдад. Трябват ми трошачи на кости, хора, които избиват вратата с крак и после ритат по задника мръсника, докато не проговори.

— Мич, мисля, че трябва да се спреш и да обмислиш добре какво ще предприемеш. Аз ще съм в Белия дом в…

— Те ще я изтезават! — изръмжа Рап.

— Мич — О’Брайън отново въздъхна — никой от нас не иска това да се случи, но не можеш да се държиш като каубой. Трябва да…

— Не ми казвай какво да правя! — изкрещя Рап в телефонната слушалка. — Ти и всички останали във Вашингтон вземете да си напъхате миризливите глави в пясъка за следващите двайсет и четири часа и ме оставете да направя каквото трябва, за да я върна.

— Няма да стане. Не мога да ти позволя да го направиш.

— Тогава по-добре си вземи отпуск.

— В момента си под впечатлението на случилото се и си пристрастен. Трябва да се спреш и да се охладиш… не забравяй, че има закони.

— Май говорим на различни езици. Ти си свободен да се покриеш и спасиш кожата си, Чарли. — Рап поклати сърдито глава и добави: — Но аз още си спомням времето, когато работеше с партньор. Когато действаше като оперативен разузнавач. А сега гледам, че си се превърнал в поредния клатещ си краката чиновник-женчо.

Последва дълго мълчание и накрая О’Брайън отвърна:

— Ще се престоря, че не съм чул това, което току-що каза и ще си го обясня с факта, че си под силен стрес.

— Не се отричам от думите си, Чарли. Когато всичко свърши, ако медиите те погнат, съм готов с удоволствие да поема цялата вина. А сега ме извини, но трябва да си сложа белите ръкавици и да попитам тези типове дали желаят да се възползват от правото си на адвокат.

Рап прекъсна разговора точно когато „Хамърът“ забави скорост и спря пред резидентурата на ЦРУ.

Шофьорът хвърли поглед към Рап и му каза:

— Това е третата ми командировка тук. Де да можеше повече хора във Вашингтон да мислят като вас.

— И на мен ми се иска да беше така. — Рап слезе от джипа и изчака войниците да разтоварят пленника, който беше пътувал с тях. Рап беше разделил тримата. Командирът, който говореше персийски, натовари в „Страйкъра“, ченгето, завързано за носилка, постави в задната част на втория „Хамър“, а редовият боец на милицията, когото беше пратил в безсъзнание с ритник в главата, пропътува разстоянието заедно с него. Рап вече трескаво умуваше каква стратегия да избере. Трябваше да изстиска и изтръгне информацията от тези типове, колкото се може по-бързо. С обикновен бой едва ли щеше да успее. Поне не и в краткосрочен план. Ако разполагаше с няколко дни, можеше да ги поизтощи, но в момента времето беше лукс, който не можеше да си позволи. Трябваше да измисли нещо по-хитро и оригинално.

Не можеше да каже със сигурност колко дълго би се държала Кенеди и не искаше да се стига до там. Нещата бяха на лична основа. Самият Рап беше изтезаван преди години. Той отчаяно искаше да й спести болката, страданието и унижението. Неусетно се замисли, че за жена изпитанието беше много по-тежко и се опита да прогони от съзнанието си мрачната мисъл. Сега трябваше да се концентрира върху конкретните стъпки по намирането й, а не да изпада в паника и тревога. И нямаше и секунда за бавене.

Пристигнаха още два „Хамъра“. Рап позна командира на базата генерал Гифърд, който слезе от водещия джип. Генералът беше в пълна бойна екипировка, включително с каска на главата. Той веднага се насочи към Рап.

— Вдигнал съм разузнавателни хеликоптери във въздуха. Задействал съм и три „Предитъра“, а два „Рийпъра“ са на път от Багдад. В града се влиза от четири главни пътища, шест второстепенни. Сто и първа въздушнодесантна дивизия е пристъпила към организирането на пътни контролно-пропускателни пунктове по всичките десет шосета и магистрали.