Винс Флин - Врагът сред нас

Помощник-капитанът разговаря с щурмана и се приближи до Халбърг, който тихо стоеше и наблюдаваше отстрани.

С приглушен глас, за да не го чуят останалите, Стрилзък каза:

— Извинявай, че ги изгубих, капитане.

— Няма защо да се извиняваш. Хитър ход направиха.

— На мое място ти щеше да ги усетиш.

Халбърг сви рамене.

— Може би.

— Не, със сигурност щеше да ги усетиш и двамата го знаем.

— И ти ще станеш добър един ден. Вече имаш доста опит.

— Не знам — отвърна обезсърчено Стрилзък.

— Престани да се самообвиняваш и по-добре ми кажи какво ще предприемат по-нататък.

Стрилзък погледна тактическия екран и се зае да претегля вариантите. „Килото“ имаше само две възможности. Можеше да се върне в пристанището, но предвид факта, че буквално целият ирански флот беше изкаран в морето, това беше малко вероятно. По-вероятно беше подводницата да мине транзитно през протока и да се насочи обратно към залива.

— Ще тръгне към залива, ще увеличи скоростта и ще се опита да ни избяга, докато ние сме още в канала.

Халбърг кимна.

— Колко време ще поддържат висока скорост?

Стрилзък погледна часовника си, а после тактическия екран. На него беше обозначено предполагаемото местоположение на „Килото“, двата товарни кораба, както и скоростта на трите съда. Основавайки се на известната информация за максималната скорост на този клас руски подводници, Стрилзък отговори:

— Грубо пет минути и половина.

— Други варианти?

— Може да се върне в пристанището, но не виждам смисъл.

— Аз също. Друго? — попита Халбърг с менторски тон, от който Стрилзък разбра, че пропуска нещо.

Помощник-капитанът впери поглед в тактическия екран. Вниманието му се спря на островите край Бандар Абас.

— Може да реши частично да се покаже на повърхността, да се скрие зад един от островите, да изчака да преминем и да застане зад нас.

— Възможно е, но едва ли ще постъпят така. — Халбърг натисна един бутон и превъртя записа до момента, в който бяха изгубили „Килото“. — Ами ако е минала транзитно през канала, заобиколила е на изток и е избягала от полезрението ни или по-лошо, минала ни е отзад?

Стрилзък погледна Халбърг с изненада и смущение.

— Възможно е.

— Но е малко вероятно. — Утеши го Халбърг. Долови объркването на приятеля си и добави: — Денис, ти разсъждаваш практично и прекалено праволинейно. Тези типове — той посочи екрана — са си малко луди. Да минеш през канала толкова близо до пълен догоре танкер с целия този натоварен морски трафик наоколо, не е най-праволинейната и традиционна маневра. Ти би ли пробвал нещо подобно?

Стрилзък въздъхна.

— Не и при нормални обстоятелства.

— Което те навежда на какъв извод?

— На този или му се е разхлопала дъската, или обстоятелствата са извънредни.

— Именно. Изпрати съобщение на КПС 54, че сме изгубили контакт.

— Сигурен ли си? — Стрилзък го изгледа изпитателно. — Не е ли по-добре да изчакаме? Може да попаднем отново на следите им, когато минем от другата страна.

Халбърг натисна друг бутон и на екрана се показа увеличено изображение на Персийския залив и северната половина от Оманския залив. На екрана бяха обозначени стотици радиолокационни контакти. Ударната група на „Айзенхауер“ беше разположена право по средата на Персийския залив и преобладаващата част от иранския флот се беше насочил натам. Идеална ситуация за безшумна дизелова подводница. Една липсваща „Кило“ беше вече достатъчно сериозен проблем. Две можеха да причинят големи бели на ударната група.

Халбърг реши да преглътне гордостта си.

— Колкото по-скоро ги предупредим, толкова по-добре.

— Още един път съжалявам, капитане.

Халбърг махна с ръка.

— Сигурен съм, че ще я намерим, щом излезе от другата страна на канала. Тогава ще застанем зад нея и няма да я изпускаме от очи, за да сме сигурни, че ще се държи послушно.

Рап погледна през дебелото предно стъкло на бронирания „Хамър“. Влизаха в базата през главния портал. Той беше вдигнал сателитния телефон до ухото си и на лицето му беше изписано напрежение. По-голямата част от оперативната група за бързо реагиране все още се намираше на мястото на нападението. Участваше в отцеплението на района и в събирането на труповете. Рап беше реквизирал временно един „Страйкър“ и два „Хамъра“ за да откарат него и пленниците в базата, за да може да пристъпи към разпитите незабавно.

— Чък, — обърна се той към човека от другата страна на линията — тук е като в Дивия Запад. Нямам никаква идея кой я отвлече. Но възнамерявам да разбера и когато открия виновниците, съдбата им няма да е никак розова.