Винс Флин - Врагът сред нас

От дълбините на душата му се надигна черен гняв. И той не направи никакво усилие да се овладее. Обърна се и изгледа жалкия негодник в полицейска униформа, който продължаваше да пълзи. Вдигна четирийсет и петкалибровия Глок и стреля. Тежкият куршум удари нещастника в задника и пръсна част от дясната му тазобедрена става. Полицаят сякаш беше ударен от мълния. Цялото му тяло за миг се вцепени, след което той се разпищя от болка.

Рап прибра в кобура деветмилиметровия, но продължи да стиска в готовност четирийсет и петкалибровия пистолет. Свали качулката и извика на кюрдите да сторят същото. В същото време се приближи до мъжа, с когото беше разговарял полицаят.

Наведе се и посегна да свали качулката от главата му. Внезапно онзи рязко замахна с дясната си ръка. Рап успя да се дръпне миг преди острието да разсече корема му. Преди терористът да замахне отново, Рап с всичка сила го настъпи с дясната пета по разбитото коляно. Онзи се сви в ужасни конвулсии. Лявата пета миг по-късно се заби в дланта, стиснала ножа. Съпротивата тутакси изчезна, Рап изби ножа на безопасно разстояние, след което свали качулката от главата на нападателя.

Не се изненада, когато изпод маската го погледна брадат мъж с кафяви очи, на около трийсет години. Откъдето и обаче да идваше, той не беше арабин. Кожата му беше прекалено светла, а веждите — очертани. Можеше и да е иракчанин, но веждите и високите скули говореха за това, че е по-скоро персиец или казах.

— Къде я отведоха? — попита го небрежно Рап.

Непознатият стисна зъби и премълча. Рап отново стъпи върху коляното му. След няколко секунди вдигна крака си и повтори въпроса, този път на арабски.

— Върви на майната си! — изкрещя мъжът на английски.

На Рап му се стори, че долови лек персийски акцент и отвърна на фарси:

— Не, няма да стане така. — Наведе се и с понижен тон попита: — Харесва ли ти да се правиш на мъж?

Кафявите очи го изгледаха предизвикателно.

— И двамата с теб — продължи Рап — ще се наложи да се поизмъчим. — Той бръкна под ризата, извади матовочерен нож ЗТ и го размаха под носа на непознатия. — Жената, която ти помогна да отвлекат… значи много за мен. — В погледа му се възцари луда ярост. — Помни думата ми, ти ще ми кажеш къде са я отвели.

Мъжът се намръщи и се изплю в лицето му. Рап изобщо не мигна, нито избърса плюнката от бузата си. Само мълчаливо заби десетсантиметровото острие в ставата на дясното рамо на терориста, след което рязко завъртя дланта си на четвърт оборот.

Мъжът отвори уста от непоносимата болка, след което занарежда ругатни на фарси.

Това потвърди предположението на Рап, че е иранец. Мич натисна ножа още по-силно и когато онзи отново отвори уста, за да изкрещи, той му напъха дулото на четирийсет и петкалибровия Глок. Доближи носа си само на броени сантиметри от лицето на нещастника и му каза на фарси:

— Не ми пука на колко корав се правиш, персийски боклук такъв. По-добре се моли тя да се върне скоро и нищо да не й се е случило. В противен случай ще те накарам да си изядеш топките за вечеря.

Бяха изгубили дирите на иранската „Кило“. Халбърг стоеше в центъра за управление и контрол на поверената му подводница и обилно се потеше. Отпи от водата и мълчаливо продължи да наблюдава работата на подчинените си. И преди бяха губили неведнъж и два пъти контакт с противникови подводници, но никога в толкова напрегната ситуация като сегашната. Стоманеносините му очи пробягваха от екран на екран. Часовникът на екрана на електронната карта показваше 14.32 и продължаваше да отброява секундите. Толкова време беше минало, откакто „Килото“ беше изчезнала. Вече почти три месеца патрулираха от отредения им шестмесечен поход и досега екипажът се беше показал в добра светлина.

Той боксираше чувала в двигателното, когато дежурният офицер се обади по радиоуредбата, че иранската подводница е изчезнала. Без да каже нито дума, Халбърг свали боксьорските ръкавици, взе хавлията и тръгна към ЦУК. Завари заместника си при електронната карта. Показаха му на запис на екрана тактическата информация от приборите две минути преди загубата на контакта досега. След като изгледа първите десет секунди от записа, Халбърг вече знаеше всичко необходимо. Досети се как е постъпил иранският капитан. Беше изчислил перфектно всичко. Щом беше описал една от обичайните си осморки, иранецът беше влязъл в канала и се беше залепил под кила на натоварен догоре супертанкер, който издаваше силен шум и от чиито гребни винтове се получаваше силно завихряне и бълбукане на водата. Когато супертанкерът премина през канала, от подводницата нямаше и следа. Направиха бързо претърсване на района и стигнаха до извода, че подводницата се е отправила обратно към протока, скрита между два контейнеровоза, разстоянието между които беше около километър. Халбърг нареди нов курс и „Вирджиния“ се пристрои зад втория контейнеровоз. По най-груби изчисления намираха се приблизително на три километра зад „Килото“.