Винс Флин - Врагът сред нас

Докато чакаха димът да изпълни вътрешността на Събърбана, долетяха и рязко спряха две коли. Те трябваше да откарат Мухтар, Кенеди и охраната.

— И внимавайте! — извика Мухтар. — От главата на жената не бива да падне и косъм! — Той се приближи още до микробуса, но встрани от отвора в стъклото, да не би някой от останалите живи бодигардове да открие огън по него. — Предайте се доброволно и никой няма да пострада! — Почака няколко секунди, погледна часовника си и започна да става нетърпелив. — Тъкмо понечи да заповяда на мъжа с триона да започне да реже, когато задната врата на Събърбана се отвори.

Един от бодигардовете, кашляйки, изпълзя отвътре с вдигнати ръце и веднага беше съборен на земята. След него се показа директорът на ЦРУ. Мухтар грубо я сграбчи и я издърпа от димящата кола. Излязоха още двама мъже. Те също кашляха и дробовете им се нуждаеха от чист въздух. Двамата бяха проснати до техния колега. Мухтар рязко свали хиджаба от главата на Кенеди и я зашлеви по лицето. Слънчевите й очила отлетяха настрани. Тя се олюля за миг и после бавно се изправи и обърна към него. Тарторът от „Хизбула“ я погледна в очите, очаквайки с наслада да види в тях страх и ужас, но вместо това го посрещна изключително хладнокръвие и каменно спокойствие. В очите й нямаше и капка емоция. Дори го гледаше така, сякаш беше дрогирана. Мухтар й зашлеви втори шамар. Тя наведе глава за секунда и отново се изправи, гледайки го със същите студени очи.

Мухтар я дръпна силно за косата и я замъкна към мястото, където лежаха проснати нейните бодигардове. Насочи пистолета към първия от тях и дръпна спусъка. На фона на експлозиите и мощната картечна стрелба изстрелът от деветмилиметровия пистолет отекна доста слабо. За разлика обаче от поражението, което причини. Под главата на бодигарда се образува локва от кръв. Мухтар насила накара Кенеди да погледне към застреляния мъж, а също така я застави да гледа, докато застреля още двама в главите.

— Ще правиш каквото ти кажа — изръмжа той на арабски — или ще те постигне същата участ.

В този миг две експлозии разтърсиха кръстовището. Мухтар се обърна по посока на тътена и видя, че едната полицейска кола беше обхваната цялата от пламъци, а другата също гореше.

Командирът на „Кудс“ хвана Мухтар под ръка и го задърпа встрани от мъртвите бодигардове.

— Трябва да се махаме оттук — извика той, докато стрелбата се усилваше.

Мухтар не се противопостави. Сграбчи Кенеди и я помъкна към чакащите ги коли.

Рап изтича надолу по стълбите със зареден 45-калибров Глок в ръката. Колкото и да му се искаше вместо пистолета да беше взел чисто американската пушка M-4, той счете за по-разумно да я остави в апартамента. Скочи на площадката, хвана се за перилата и продължи надолу. Не можеше да заличи образа на горящата бяла Тойота от съзнанието си. Джипът беше направен на парчета само за секунди. Бронираният Събърбан на Кенеди беше защитен много по-добре, но и той нямаше да издържи вечно. Трябваше колкото се може по-скоро да им се притече на помощ.

Накрая се озова на първия етаж и се втурна към външната врата. Надникна през малкото прозорче и се обади по радиостанцията:

— Стан, готови ли са твоите момчета?

— Мич, според мен идеята ти никак не е добра — с тревога в гласа отвърна Стилуел. — От базата казват, че въздушните подкрепления са на път. Групата за бързо реагиране също идва насам. Най-добре е да ги почакаме.

Рап наведе глава. Даваше си сметка, че не постъпваше разумно, но пък да си седи безучастно и да чака подкрепленията, докато Кенеди и хората й най-вероятно в момента умираха, не беше в природата му.

— Стан, вече го реших. На „три“ излизам навън. Идваш ли с мен?

— Добре де — отвърна Стилуел.

— Едно. — Рап нагласи прорезите на качулката на очите си, за да вижда по-добре. — Две. — Пое си въздух и си каза, че наистина е луд. — Три. — Хвана дръжката на вратата и изчака Стилуел и хората му да открият огън. Миг по-късно прозвуча ураганен автоматичен залп. Той бутна с рамо вратата, изскочи навън, зави рязко наляво и се затича, колкото сили имаше.

Първото, което забеляза, бяха четирима мъже, застанали зад стар син Шевролет Импала, паркиран със задната част към тротоара, образувайки своеобразна барикада. И четиримата бяха насочили автоматите си към него. Рап нямаше друг избор освен да продължи да тича към тях. Ако спреше или се обърнеше и побегнеше с гръб към тях, със сигурност щяха да го застрелят. Ако продължеше да тича към тях, можеха да си помислят, че е от техните.