Винс Флин - Врагът сред нас

Първият мъж изскочи навън, изтича през улицата и се спря зад две паркирани коли. В това време вторият вече беше заел позиция за стрелба. Той нарами гранатомета, прицели се в решетката на водещия джип и стреля. 85-милиметровата реактивна граната с писък полетя над улицата. Бойната глава се удари в двигателя на Тойотата и от взрива във въздуха се вдигна огромно огнено кълбо. Колата рязко се завъртя наляво и по инерция отнесе две паркирани коли преди да бъде довършена от изстрела на второто РПГ.

От четиримата мъже от първата група прави останаха трима. Един беше съборен от взривовете и сега бавно се опитваше да се изправи на крака. Другите трима вече бяха свалили раниците си и се движеха между паркираните коли, към техните цели. Всяка от раниците съдържаше специално оформен пластичен взрив, предназначен да пробива дъната на бронираните коли. Действайки в синхрон, те извадиха възпламеняващите корди на експлозивите и плъзнаха по асфалта раниците. Две от раниците се спряха точно под първия черен Събърбан, а третата — под предната броня на втория Събърбан. Тримата тутакси се обърнаха и затичаха да се прикрият.

Двойният взрив подхвърли първия Събърбан над земята. Бронираните стъкла до едно бяха избити, както и една от вратите. Колата падна настрани и металът мъчително изскърца. Взривът беше разхвърлял толкова много парчета, че Мухтар не можа да види какво стана с втората кола. Той удържа на изкушението да изтича на улицата. Още не беше свършил. Видя обаче как и последната раница беше запратена под първата кола — онази кола, която вече беше уцелена два пъти от РПГ. Колата и пътниците в нея изглежда бяха извадени трайно от строя, но неговият човек щеше да изпълни заповедта, каквото и да се случеше. Експлозията разкъса Тойотата на парчета.

След като колоната беше спряна и водещите коли унищожени, беше време за следващите действия. Мухтар се обърна към командира на „Кудс“ с думите:

— Да отидем да видим какво е останало.

Навън все още се стреляше.

— На твое място бих изчакал още малко — притеснено предложи Дадарши.

Мухтар нахлузи на главата си черната качулка и го попита:

— Да не би да те е страх да излезеш?

Дадарши поклати глава и се ухили.

— Не, но ми е заповядано да те върна невредим.

— Нищо няма да ми се случи. Аллах има велики планове за мен. — Той прекрачи прага на входа и спокойно тръгна по тротоара. И петимата мъже около него се движеха приведени. Отвсякъде се стреляше. Ако не бяха толкова близо до гърмежите, щяха да чуят свиренето на куршумите.

Докато прахът във въздуха още не се беше разсеял, Мухтар забеляза втория джип. Предният капак беше откъснат, а колата като че беше полегнала на предната си броня, но като цяло пътническият салон изглеждаше непокътнат. Мухтар доволно се усмихна, предвкусвайки победата.

В паркираната кола пред тях се забиха няколко куршума и преди Мухтар да се усети какво става, той се озова проснат на земята.

Обърна глава и видя над себе си черните очи на Дадарши, гледащи го през процепа на маската.

— Стани от мен — заповяда му Мухтар.

— След малко. — Дадарши се ухили. — Аллах иска да те съхраня жив, докато ситуацията не се успокои.

Мухтар се разсмя с гърлен глас. Малцина биха дръзнали да не му се подчинят.

Командирът на „Кудс“ нареди на хората си отпред да разчистят пътя. Мухтар погледна часовника си. Бяха минали само минута и четирийсет и една секунди. Дотук се движеха добре, но не можеха да си позволят да се бавят. Накрая, след още двайсетина секунди, станаха и продължиха напред. Мухтар остана още по-доволен, когато успя да зърне втория Събърбан. Колата беше повредена, но не и унищожена. Главата на шофьора беше подпряна върху волана, но мъжът на седалката до него още мърдаше.

Мухтар се доближи, за да види по-добре. Точно пред него, по средата на задната седалка, погледът му се срещна с този на директора на ЦРУ.

— Тя е жива — високо изрече терористът, отстъпи настрани и посочи към мъжа на предната седалка до шофьора. — Ликвидирайте го.

Един от хората на Дадарши нарами петдесеткалиброва пушка и отстъпи няколко крачки назад. Всички, включително и Мухтар си запушиха ушите. Първият изстрел напука бронираното стъкло и направи малка дупка с диаметър на монета. Вторият разшири дупката до размера на юмрук. Мухтар направи знак на стрелеца да спре. Доближи прозореца с димна граната в едната ръка и неговия „Макаров“ в другата. Издърпа със зъби шплента на гранатата и я хвърли в дупката в стъклото. Друг застана в готовност с електрически трион, в случай че се наложи да проправят отвор в колата. Мухтар обаче беше сигурен, че няма да се стигне до там. Тези щяха да предпочетат живота пред смъртта дори и да им оставаха само още няколко секунди.