Винс Флин - Врагът сред нас

Мухтар разполагаше с резервно скривалище в града. Място, където американците не бяха добре дошли. Той продължи надолу по стъпалата на джамията, към влажното подземие, където чакаше директорът на ЦРУ. Мухтар беше много доволен от акцията, но само допреди няколко минути. Кенеди беше извадена от джипа без драскотина и после бяха напуснали мястото на атаката точно на време. Поне с такова впечатление беше останал.

Току-що обаче му съобщиха лошата новина: бяха изгубили трийсет и четири души. В началото Мухтар счете информацията за неточна и невярна. Как биха могли да изгубят толкова много хора само в една операция? Започна да осъзнава цялата сериозност на положението, когато попита къде е Али Абас, човекът за свръзка на „Хизбула“ в Мосул. Абас беше посредничил при сделката с местния шеф на полицията. Когато му отговориха, че Абас е един от убитите, първата му реакция беше да провери информацията. Ако Абас беше жив, целият план беше в опасност. Абас познаваше в детайли цялата организационна структура на „Хизбула“. И то не само в Мосул, а и в Ливан. Знаеше също, че акцията беше извършена по пряка заповед на президента на Иран. Това можеше да усложни още повече нещата. Абас познаваше всички бойци, знаеше всяка една тайна квартира и кой местен чиновник получаваше подкупи от тях.

Някой трябваше да бъде изпратен незабавно на мястото на атаката, за да разбере дали е имало пленени. Затова попита за Рашид Дадарши, командирът на „Кудс“. Дадарши беше изключително способен боец. Той със сигурност разполагаше с хора, които да проникнат на място и да поразпитат. Но новата информация беше още по-неприятна и от предишната. Заместникът на Дадарши му каза, че командирът му не се е върнал от акцията.

На Мухтар чак не му се вярваше. Беше видял и двамата само секунди преди да се насочи към джипа с Кенеди. Какво би могло да им се случи за толкова кратък интервал от време? Най-накрая стигна до последното стъпало, водещо до второ подземие под Голямата джамия. И той отново се запита дали постъпва правилно като се укрива тук. Абас беше този, който му каза за джамията — че спокойно могат да поверят на имама дори живота си. Дадарши не знаеше за това и Мухтар се успокои с мисълта, че ако по някаква случайност американците са заловили Абас жив, ще им трябват най-малко двайсет и четири часа, докато го накарат да проговори. Във всички случаи криенето в джамията беше за предпочитане пред риска да се придвижват с Кенеди посред бял ден по улици, гъмжащи от американски войници и местни полицаи.

Когато имамът разкри на Мухтар тайната за древните тунели под джамията, той реши, че е по-добре да изчака тук, поне до падането на мрака. За нещастие заповедта беше прекалено категорична: забранено му беше да убива Кенеди, освен ако самият Аматула не му нареди пряко. Единственото изключение беше, ако ги нападнат внезапно. Ако подобно нещо се случеше, щяха да хвърлят вината за смъртта й върху сунитските бунтовници. Той се изкуши да влезе в килията в дъното на тесния коридор и да приключи с това веднъж завинаги. Просто да й вкара един куршум в главата и да хвърли трупа й в реката. Изкушението да я поразпита обаче беше не по-малко силно. Та нали затова беше поел риска да стигне до иранската граница. Тя беше много умна жена и щеше да му е необходимо време да отсее лъжите й от истината. Мухтар не се съмняваше, че ще може да го направи, но нямаше да е никак лесно. Щяха да му трябват месеци на упорити разпити, но добитата информация щеше да е толкова ценна, че с нейна помощ „Хизбула“ можеше да се издържа в следващите десет години. Да не говорим какъв ефект щеше да има това върху тяхната репутация. Ала всяко нещо с времето си. Беше дал думата си на президента Аматула, че ще му даде този силен пропаганден коз.

Един от командосите от „Кудс“ стоеше на пост пред вратата. Мухтар пооправи сакото си и го попита:

— Как е тя?

Мъжът сви рамене.

— Засега няма проблеми.

— Искам нещата да останат така.

Мухтар рязко отвори вратата и влезе във влажния каменен килер. Помещението беше широко приблизително три и дълго седем метра, високо едва два метра. Вътре беше поставена лампа, включена в удължител, който се губеше някъде към коридора. Миризмата на влага и застоялият въздух създаваха потискаща атмосфера. Мухтар се приближи до Кенеди и погледна голите й крака, стърчащи от одеялото, в което я бяха увили. Наведе се и свали брезентовия чувал от главата й. Тя вдигна глава към него и премигна няколко пъти. Мухтар покри краката й с одеялото.