Винс Флин - Врагът сред нас

— Извинете, че чак сега идвам, доктор Кенеди — започна той на английски. Беше много горд с направеното проучване и с оригиналния си подход, който беше измислил. Беше прочел във „Вашингтон Пост“ статия, в която пишеше, че най-близките й приятели се обръщали към нея с „доктор“. — Едва преди трийсет минути разбрах, че сте била взета за заложник. Добре ли се отнасяха с вас?

Кенеди спря да мига и впи изпитателно очи в Мухтар.

— Извинете… а вие сте…?

Мухтар се усмихна.

— Човек, който би искал да поправи тази грешка преди някой друг да е пострадал.

— Много мило от ваша страна. За местната администрация ли работите?

— Би могло да се каже. Аз съм нещо като наемник на свободна практика.

Кенеди добре знаеше, че в Ирак бяха много разпространени отвличанията срещу откуп. Това си беше прераснало в цяла индустрия заедно с безпристрастните парламентьори, които прибираха авансово една трета от сумата на откупа.

— Разбирам — отвърна Кенеди и се опита да се подпре на лакът.

— Дайте да ви помогна. — Мухтар я хвана за раменете и й помогна да седне на земята.

Одеялото частично падна от нея и оголи сутиена и вързаните й китки. Мухтар извади нож и отряза пластмасовите ремъци-белезници на китките, коленете и глезените й.

Кенеди веднага хвана одеялото и закри оголената си плът.

— Благодаря ви… Извинете, не ми казахте името си.

— Можете да ми викате Мохамед.

— Разбира се — отвърна с подозрение в тона Кенеди. Със същия успех можеше да го нарича и Джон Доу. — Казахте, че е станала грешка. Извинете, но ми е трудно да го повярвам.

— Сигурен съм, че не го вярвате. Мога да ви обясня. — Мухтар хвърли поглед към пазача, седнал в ъгъла и на арабски му каза да го остави за малко насаме с пленничката. Прегърбеният мъж бавно стана от стола и излезе от стаята.

— Тук в Мосул полицията е страшно корумпирана. Те не знаеха, че вие сте в конвоя.

Кенеди се досети, че нарочно не са казали на полицията.

— Тогава кой са мислели, че е в конвоя?

— Не ми казаха. Споменаха само, че ще бъде някой, за когото ще могат да вземат голям откуп.

— Свързахте ли се с моето правителство?

— Още не.

— Защо?

Мухтар нервно се огледа назад и почти прошепна:

— Някои от тях искат да ви убият, други искат да преговарят с правителството ви, трети предпочитат да ви продадат на друго правителство.

— За кого говорите?

— За една местна група, но е много влиятелна. Приличат повече на вашата мафия, отколкото на местните милиции.

— Сунити ли са?

Мухтар сви рамене.

— Не мога да кажа, но искам да знаете, че работя за освобождаването ви… и че ще направя всичко по силите ми да не падне и косъм от главата ви.

— Благодаря ви.

Мухтар стана.

— Сега трябва да вървя. Първо обаче бих искал да ви фотографирам.

Кенеди се поколеба.

— За ваше добро е. Така ще мога да докажа, че сте жива.

На Кенеди идеята й се стори уместна. Загърна се с одеялото и изправи снагата си доколкото й позволяваше счупеното ребро.

Мухтар й направи снимка с цифровия фотоапарат, след което добави:

— По някое време ще дойда да ви видя пак. Искате ли да ви донеса нещо?

Тя би искала да й донесат много неща, но реши да се придържа само към основното:

— Искам да отида до тоалетна.

— Ще видя дали ще може да се уреди. Нещо друго?

— Някакви дрехи няма да ми навредят.

— Разбира се. Ще видя какво мога да направя.

Преди Мухтар да излезе, той й се усмихна утешително и затвори вратата. После направи знак на пазачите да го последват по коридора.

Когато се отдалечиха достатъчно, Мухтар с приглушен тон им каза на фарси:

— Изчакайте пет минути и сложете при нея гърне да ходи по нужда. Искам да я гледате как го прави. Ако се стеснява от вас, скъсайте гащите й, но не я изнасилвайте. Още не. Когато свърши, може да я понапляскате, но не я удряйте в лицето. После й сложете пак качулката. Разбрахте ли?

Двамата мъже се усмихнаха и кимнаха с глави.

— Добре. Ще се върна след час.

Рап беше застанал зад Маркъс Дюмонд и наблюдаваше как пръстите на младежа се плъзгаха по клавиатурата на компютъра с умението на пианист-виртуоз. Дюмонд до момента беше най-успешният хакер в Ленгли и може би в цялото американско правителство. Випускникът на Масачузетския технологичен институт беше сканирал фотографиите, дадени му от Рап, и сега претърсваше множеството бази данни, за да види дали за някое от лицата няма да има съвпадение.

— Колко време ще ти трябва? — попита Рап и закопча ципа на бежовия пилотски комбинезон, който Стилуел му беше дал.