Винс Флин - Врагът сред нас

— О, извинявай — каза Рап и продължи да реже панталона, докато отдолу не се показа бельото му. — Как предпочиташ… първо лявата или дясната топка… за мен е без значение.

— За какво говориш? — попита мъжът с неподправен ужас.

— Коя топка би искал да ти отрежа първо? Лявата или дясната?

Рап пъхна острието на ножа под ластика на гащите му и с едно движение ги разряза.

— Чакай! — изпищя мъжът. — Какво искаш да ти кажа?

— Името ти, капитане. Точно така — добави Мич в отговор на шокираната физиономия на лицето на мъжа. — Знам доста за теб, така че дори не си и помисляй да ме излъжеш. Сега ми кажи името си.

— Капитан Рашид Дадарши. Настоявам да доведете представител на Международния червен кръст.

Рап се изсмя.

— Настояваш значи?

— Да, имам право!

— И откъде накъде?

— Моята страна е ратифицирала Женевската конвенция, както и вашата.

— Чуй ме сега, ако носеше униформа и се сражаваше срещу американските части, с удоволствие щях да ти повикам Международния червен кръст. Но твоят случай не е такъв. Ти си просто един негоден боклук като всички терористи.

— Не е вярно. Аз съм офицер от иранската Революционна гвардия.

— Къде ти е униформата? Днес защо не си я сложи преди да тръгнеш на работа?

— Настоявам…

Преди Дадарши да е довършил изречението си, Рап го настъпи по раненото коляно. Дадарши изкрещя от болка.

— Не искам да чувам повече тази дума от теб — продължи Мич. — Ако я повториш отново, ще изпълня заканата си. Ако не вярваш, попитай приятелчето ти от „Хизбула“. — Рап видя, че думите му предизвикаха нова реакция от страна на Дадарши и добави: — Точно така, приятелчето ти Али Абас се разпя като канарче. Всъщност трябваше да отрежа единия му тестис, за да го накарам да проговори. Оттогава той е много послушен и много ми помогна. Каза ми къде се намират всичките ви явки и тайни квартири, както и кои са местните ви хора за свръзка. В момента ги проверяваме и ако се окаже, че ме е излъгал и за едно име или място, ще му отрежа и другия тестис. А сега да се върнем на теб. Ти какво мислиш да правиш? — Рап бръкна в джоба си и извади фотографията на мъжа, който беше пътувал заедно с Ашани. — Работата е там, че знам много повече, отколкото предполагаш, но не знам всичко. Ако се опиташ да играеш хазарт със скъпоценното ти мъжко достойнство, давай тогава, излъжи ме. Мъжът на фотографията, кой е той?

Дадарши затвори очи и отговори:

— Имад Мухтар.

— Много добре, капитане. Откъде го познаваш?

— Тази сутрин го видях за първи път.

— Къде?

— В една от тайните квартири.

— И защо е дошъл в Мосул?

— За да наблюдава операцията.

— Нападението срещу кортежа ли?

— Да.

— И кой беше целта на нападението?

Дадарши замълча и погледна настрани.

— Не е хубаво да играеш на комар точно с този въпрос.

— Директорът на ЦРУ.

— И къде планирахте да я отведете?

— Трябваше да се опитаме да стигнем до границата и да преминем в Иран.

— Кои бяха резервните ви скривалища?

— Има един склад приблизително на половината път между Мосул и границата.

— Ще трябва да бъдеш по-конкретен.

— Дайте ми карта.

Рап взе от колана си двуканалната радиостанция. Натисна бутона за предаване и каза:

— Стан, чу ли?

— Ъхъ.

— Донеси ми някакви карти.

Рап прекъсна сесията и изгледа иранския офицер в носилката.

— Докато чакаме да дойдат картите, искам да ми кажеш къде се намират скривалищата ви в града.

След разговора с Рап Ашани окончателно повярва, че въоръжените на летището са дошли да го арестуват, но скоро разбра, че се заблуждава. Американска подводница беше потопила „Сабалан“ в Ормузкия проток. Президентът Аматула беше обявил военно положение и свикал Върховния съвет по сигурността. При нормални обстоятелства Ашани не би се усъмнил, че американците са действали толкова безразсъдно. Достатъчно беше да си припомни трагедията на полет 655 на „Иран Еър“. На 3 юли 1988 г., неделя, пътническият лайнер излетя от Бандар Абас за кратък полет до Дубай. Самолетът обаче беше свален от американския боен кораб „Винсенс“. Американците реагираха на трагедията, като наградиха с медал капитана с манталитет на каубой. В светлината на обаждането на Рап обаче Ашани имаше основателни съмнения относно истинската причина за потъването на „Сабалан“.

Този път Ашани имаше чувството, че безразсъдният каубой е Аматула. Той си спомни първото заседание веднага след трагедията в Исфахан. Как Аматула беше повел лагера на ястребите, заедно с генерал Зариф и генерал Сулеймани. Заканите му да накара янките и евреите да си платят. Ашани не беше срещал по-голям двуличник от Аматула. Той беше майстор на манипулациите на общественото мнение.