Винс Флин: Врагът сред нас

Рап и Мухтар се познаха в един и същи миг. И двамата застинаха за част от секундата, но това сякаш продължи цяла вечност.

— Това е той — прошепна Хусейни.

Рап вече беше преминал в действие. Видя как Мухтар отметна полите на сакото си и посегна към радиостанцията. Рап вдигна четирийсет и петкалибровия пистолет и изстреля в бърза последователност два куршума. В същия миг Мухтар скочи и се скри зад една от големите колони. Куршумите се забиха в другата колона и парчета камък се разлетяха напосоки. Направил две крачки, Рап забеляза движение от дясната си страна. Насочи натам деветмилиметровия, а другият Глок продължи да е в посока към Мухтар. Появи се мъж с автомат и тактическа жилетка. Рап стреля веднъж. Деветмилиметровият куршум удари мъжа в главата. Чу как Мухтар крещеше и даваше заповеди по радиостанцията. Не можа да различи думите, но имаше представа какви са заповедите.

За част от секундата Рап взе окончателно решение. Обърна се надясно и влетя през вратата точно, когато застреляния от него падаше на пода. Втори беше седнал на стол в малкия вестибюл. Той дори не успя да отвори уморените си очи, за да види какво става.

Деветмилиметровият куршум се заби точно между очите му. Рап свали черната роба и извика на Стилуел да пази Хусейни. Когато влезе тичешком във вестибюла, чу гласа на Мухтар, звучащ по радиостанцията, прикрепена за тактическата жилетка на единия от убитите терористи. Докато още стискаше четирийсет и петкалибровият пистолет в едната си ръка, с другата Рап вдигна радиостанцията от убития. Натисна бутона за предаване и тутакси отмени заповедта на Мухтар. В същото време заслиза надолу по стълбите, прескачайки по три стъпала наведнъж. Стигна до първото подземие само за секунди и продължи да държи натиснат бутона на радиостанцията, за да не може Мухтар да предава заповедите си.

Вратата, водеща към второто мазе, се намираше точно там, където му беше казал Хусейни. Рап рязко я дръпна и я отвори без да го е грижа за собствената му безопасност. Оттам влезе в значително по-тесен коридор. Нещо му мина през ума и той вдигна радиостанцията до устата си.

— Сега ще сляза — изръмжа с престорен глас. — Не правете нищо, докато не дойда.

За миг той се подхлъзна на гладките тесни стъпала, удари се в стената и изключи без да иска осветлението. Претърколи се надолу по стъпалата и се приземи върху покрития с пръст под. Огледа се наляво. Непрогледен мрак. Рязко се завъртя надясно, като захвърли радиостанцията и насочи двата пистолета към дървената врата на десетина метра от него. През процепите се процеждаха тънки ивици светлина. Чуваше се и мъжки глас, който караше някого да повтори какво е казал. Рап се засили и се втурна натам. Наведе рамо и изпод краката му се разхвърчаха трески от старинния дървен под.

Двамата мъже стояха на не повече от два метра и нещо един зад друг. По-близкият до него беше вдигнал радиостанция до устата си, а в другата ръка държеше отпуснато пистолет. Рап стреля с деветмилиметровия Глок и уцели първия терорист встрани по главата. Когато онзи падна на пода, Мич успя да разгледа другия и за първи път зърна Кенеди. Тя беше завързана за облегалката на стол и обилно кървеше. Ризата й лежеше разкъсана на пода, а гърбът й беше покрит с дълги червени и отекли резки от бичуване. Другият мъж беше гол до кръста, запотен. Държеше в ръката си сгънат на две дебел електрически кабел.

Мъжът само сви рамене, пусна кабела на земята и вдигна ръце.

Рап още веднъж погледна Кенеди, после мъжа, който я беше бил. Дълбоко от душата му се надигна черна ярост.

Мъжът погледна Рап в очите и каза:

— Аз само изпълнявам заповеди.

— Аз също — отвърна Мич и натисна спусъка. Деветмилиметровият куршум удари терориста в гърдите и го просна на пода.

Роб Ридли закара Ашани право в Ленгли до сградата на старата щабквартира, където го вкара през подземния паркинг. Преди да влязат в личния асансьор на директора, иранецът набързо беше претърсен от двама бодигардове на Кенеди — унижение, което не би изтърпял седмица по-рано, но сега, предвид последните събития, той не обърна внимание на това. През седмицата беше разговарял два пъти с Рап. Първият разговор не мина добре. Всъщност, то не беше разговор, а повече заплахи от страна на Рап, адресирани към него и към останалите ирански политици. За една седмица Ашани беше научил доста неща за този човек и наученото беше притеснително. Рап не беше някой, когото можеха да пренебрегнат с лека ръка.