Бари Айслър - Рейн-сан - Живеещият в сенките

— Ти ме ограби — изсумтя Канезаки.

— Имаш късмет, че не плати много по-висока цена, задето ме следеше, синко. А сега да видим дали човекът, с когото имам среща, ще пожелае да ти помогне.

Заведох го в „Кристи Тий Кейк“, изисканата кисатен , която беше предложил Тацу. Извървяхме пеш краткото разстояние от станцията Хараджуку. Собственикът, който сигурно си ме спомняше и не бе забравил предпочитанията ми за избор на място от дните ми в Токио, ни отведе при една от масите в дъното на продълговато помещение с Г-образна форма, където можехме да седнем, скрити от витрината.

Канезаки си поръча чай „Асам“. Аз поисках жасминов, за мен и за третия човек, когото очаквахме скоро. Реших, че след такъв ден двамата с Тацу нямаме нужда от кофеин.

Докато го чакахме, поговорихме за общи неща. Канезаки се оказа изненадващо словоохотлив, сигурно от нервност при създалите се обстоятелства.

— Как се насочи към тази работа? — поинтересувах се.

— Аз съм трето поколение американски японец — отвърна младежът. — Сансеи. Родителите ми знаят японски, но вкъщи разговаряха на английски с мен и аз научих само онова, което усвоих от техните родители. От колежа ме пратиха на курс в Япония, в Нагано-кен, и ми хареса. Свърза ме с корените ми, нали разбираш? После изкарах всички възможни курсове по японски и дойдох тук още веднъж. През последната година в колежа се запознах с един вербовчик от ЦРУ в кампуса. Той ми каза, че Управлението търсело хора с отлични езикови способности — японски, китайски, корейски, арабски. Помислих си, какво пък, по дяволите. Явих се на тестовете, провериха произхода ми и сега съм тук.

— Работата отговаря ли на очакванията ти? — подсмихнах се.

— Не съвсем. Но ме бива да се приспособявам към трудни условия. Може и да съм по-издържлив, отколкото си мислиш, знаеш ли.

Сетих се за изненадващата му липса на страх при първата ни среща, за начина, по който се беше съвзел, след като ме видя да очиствам партньора му, и бях склонен да се съглася с него.

— Така или иначе, главното е, че работата ми дава възможност да служа на интересите и на двете страни — продължи Канезаки. — Тъкмо това ме привлече към нея.

— Какво искаш да кажеш?

— Съединените щати искат Япония да се реформира. И Япония иска да се реформира, обаче й липсват вътрешните ресурси за това. Следователно гаяцу от страна на Щатите е в интерес и на двете страни.

Гаяцу означава „чуждестранен натиск“. За миг се запитах дали има друг език, на който да съществува специална дума за подобно нещо.

— Звучи доста идеалистично — отбелязах аз, навярно не успявайки да крия съмнението си.

Той сви рамене.

— Възможно е. Но сега светът е един. Ако потъне, японската икономика ще повлече Съединените щати със себе си на дъното. Затова американските идеали и прагматизъм, от една страна, и японските потребности, от друга, съвпадат. Чувствам се щастливец, че мога да работя за добруването и на двете страни.

За миг си представих как след десет години този хлапак се кандидатира за изборна длъжност.

— Мислил ли си какво ще направиш, ако някога се наложи да избираш?

Канезаки ме изгледа.

— Аз съм американец.

Кимнах.

— Тогава, стига Америка да следва идеалите си, би трябвало да си добре.

Сервитьорът донесе чая ни. След малко се появи Тацу. Даже да се изненада, че ме вижда с Канезаки, не го показа. Имаше лице на истински картоиграч.

Канезаки ме стрелна с поглед, после се обърна към Тацу.

— Ишикура-сан — попривдигна се от мястото си той.

Тацу му кимна за поздрав.

— Вие ни съобщихте, че той е мъртъв — посочи ме с глава Канезаки.

Тацу сви рамене.

— На времето така си мислех.

— Защо не се свързахте с нас, когато разбрахте, че е жив?

Зърнах искрици смях в очите на Тацу в отговор на прямотата на хлапака.

— Нещо ми подсказва, че не съм сбъркал, като не съм го сторил.

Канезаки сбърчи чело, после кимна.

— Може и да е вярно.

Погледнах го.

— Разкажи му всичко, което сподели с мен.

И той му разказа. Когато свърши, Тацу отбеляза:

— Най-вероятното обяснение на тези необикновени събития е, че началникът на оперативното бюро Бидъл или някой друг в ЦРУ се готви да те превърне в Оливър Норт на двайсет и първи век.

— В Оливър Норт ли? — учуди се Канезаки.

— Да, от скандала с Иран и контрите — поясни Тацу. — Правителството на Рейгън реши да заобиколи конгресната забрана върху средствата за никарагуанските контри, като продава оръжие на иранските „умерени“ и пренасочва стоката към контрите без знанието на Конгреса. Оливър Норт беше служител от Съвета за национална сигурност, който изпълняваше програмата. Когато изтече информация, за да не обвинят тях, неговите началници в СНС и Белия дом го накиснаха, че е изпълнявал програмата без тяхно знание.