Бари Айслър - Рейн-сан - Живеещият в сенките

— Какво например?

— Например, кога е започнала програмата. И как си научил за нея.

— Вече ти казах. Преди година и половина ми беше съобщено, че на токийското оперативно бюро се възлага изпълнението на програма за стимулиране на реформите и премахване на пречките пред тях. С кодово име „Здрач“.

Преди година и половина, казах си. Хммм.

— Кой ти възложи изпълнението на програмата? — попитах, въпреки че като се имаше предвид началото й, вече се досещах за отговора.

— Предишният шеф на оперативното бюро. Уилям Холцър.

Холцър, значи, помислих си. Доброто му дело продължава да живее.

— Разкажи ми как ти представи нещата. По-подробно.

Канезаки се озърна наляво, което за повечето хора е невролингвистичен признак по-скоро за припомняне, отколкото за съчиняване. Ако беше погледнал в другата посока, щях да заподозра, че ме лъже.

— Каза ми, че „Здрач“ е вътрешноведомствена секретна програма и че иска аз да я оглавя.

— Точно в какво се изразяваше ролята ти?

— Разработка на доверени лица, изплащане на средства, цялостно ръководство на програмата.

— Защо я е възложил на теб?

Той сви рамене.

— Не го попитах.

Сподавих смеха си.

— Сторило ти се е напълно естествено, че въпреки твоята младост и неопитност той е забелязал способностите ти и е решил да ти повери нещо толкова важно, така ли?

Канезаки се изчерви.

— Нещо подобно, предполагам.

За миг затворих очи и поклатих глава.

— Канезаки, известно ли ти е какво значи „подставено лице“ и „изкупителна жертва“?

Лицето му стана още по-червено.

— Може и да не съм толкова тъп, колкото си мислиш.

— Какво друго?

— Холцър твърдеше, че подкрепата за реформата ще се изразява в преливане на пари към конкретни политици с реформистки цели, подкрепяни от правителството на Съединените щати. На теория, за да се състезаваш в японската политика, имаш нужда от достъп до огромни суми пари. Иначе не можеш да останеш в играта, затова след време всеки или се корумпира, защото взема подкупи, или отпада, защото отказва. Ние щяхме да променим уравнението с алтернативен източник на средства.

— Средства, отчитани с разписки.

— Такава е политиката, да. Казах ти.

— Предполагам, че когато подписват разписките, твоите доверени лица ги докосват с пръсти, нали?

Той сви рамене.

— Естествено.

За миг се запитах защо назначават хора веднага след колежа.

— Любопитен съм дали ще се сетиш каква полза може да има някой от подписани документи с пръстови отпечатъци, потвърждаващи получаването на средства от ЦРУ — казах.

Канезаки поклати глава.

— Не е каквото си мислиш. ЦРУ не използва изнудване.

Засмях се.

— Виж, не казвам, че не използваме изнудване, защото сме много почтени — с почти комедийна сериозност продължи той. — А защото е доказано, че не действа. С изнудване можеш да си осигуриш краткосрочно съдействие, но като цяло то не е ефикасно средство за контрол.

Вперих очи в него.

— ЦРУ изглежда ли ти организация, която мисли особено за бъдещето?

— Опитваме се да бъдем такава, да.

— Е, щом не те разследват за присвояване на средства и изнудването е неприемливо в ЦРУ, какво смяташ, че прави Бидъл с ония разписки?

Канезаки сведе поглед.

— Не знам.

— Тогава какво искаш от мен?

— Има още едно странно нещо.

Повдигнах вежди.

— Според протокола, преди всяка среща с доверено лице агентът официално трябва да подаде формуляр със съответните детайли: кой, къде, кога. Целта е други агенти да могат да използват информацията, ако се случи нещо лошо. След искането на шефа подадох формуляр, че довечера имам среща с доверено лице, въпреки че всъщност нямам, обаче не вписах мястото на срещата.

— И са те привикали.

— Да. А това е странно. Никой не би трябвало да проявява интерес към данните преди срещата. Формулярите са предвидени като мерки за след това. Всъщност, ние най-често изобщо не си правим труда да подаваме формуляри преди срещите. Голяма досада е. И никой не ни прави забележка за подобен пропуск.

— И какво мислиш?

— Че някой следи тези срещи.

— Защо?

— Не… Не знам.

— Тогава не виждам как мога да ти помогна.

— Добре. Възможно е някой да събира доказателства, че съм продължил сам програмата „Здрач“ след прекратяването й. Може би, в случай че излезе наяве, Бидъл или там някой друг просто ще стовари вината върху мен — Канезаки ме погледна. — Като изкупителна жертва.

Този хлапак в края на краищата може и да не беше чак толкова наивен.