Бари Айслър - Рейн-сан - Живеещият в сенките

Забелязах отсъствието на рани от отбрана по трупа — нямаше следи от порязване по дланите и китките. Даже не беше вдигнал ръце, за да се защити, камо ли да успее да стреля с пистолета си. Нещастникът. Пистолетът може би му бе, вдъхнал прекалено голяма самоувереност. Всеобща грешка. В някои случаи, а тясната уличка явно бе предоставила такъв, острието побеждаваше куршума.

Тацу се изправи и ме погледна. Гласът му беше спокоен, но виждах сдържаната ярост в очите му.

— Мураками ли?

Кимнах.

— Онези вътре негови хора ли са?

Отново кимнах.

— Пред сградата е паркиран голям мерцедес. Предполагам, че е дошъл с него и се е канел да си тръгне с него. Сега ще бъде принуден да разчита на таксита или на обществения транспорт. Не може да е извършил това — посочи поваления полицай, — без да се изцапа с кръв. Ще пратим хора да претърсят района. Може би ще успеем да го открием.

— Съмнявам се.

Ноздрите му се издуха.

— Един от двамата, които видях вътре, ми се стори в достатъчно добро състояние, за да го подложим на разпит — отбеляза Тацу. — И това ще ни бъде от полза.

— Когато пристигнахте, отпред имаше ли някой? — попитах. — Мураками опразни доджото точно преди да се появите.

— Имаше неколцина мъже — потвърди той. — Пръснаха се, щом ни видяха. Няма да ни бъдат от непосредствена полза.

— Съжалявам за твоя човек — не знаех какво друго да кажа.

Тацу бавно наклони глава и за миг лицето му сякаш хлътна.

— Казва се Фуджимори. Беше добър човек, способен, идеалист. По-късно днес ще трябва да съобщя на вдовицата му.

Той се изпъна, като че ли да се вземе в ръце.

— Разкажи ми какво се случи и после бягай, преди да пристигнат другите полицаи.

Обясних му. Слушаше ме, без да ме прекъсва. Когато свърших, ме погледна.

— Довечера в седем ме чакай в чайната „Кристи“ в Хараджуку. Не изчезвай. Не ме карай да те търся.

Знаех „Кристи“, много пъти бях ходил там, докато живеех в Токио.

— Ще те чакам — обещах.

— Къде е пистолетът?

— Вътре. В един сак, до предния вход. Бих искал да го задържа.

Той поклати глава.

— Днес ме питаха за него. Трябва да го отчета, иначе ще си имам неприятности. Може би ще успея да ти намеря друг.

— Опитай — мислех си за уверения начин, по който Мураками бе отворил ножа си.

Тацу кимна и сведе очи към проснатия си на земята другар. Стисна зъби, после ги отпусна.

— Когато го пипна, точно така ще постъпя и аз с него.

Излязох на „Кототои-дори“ и хванах такси. Знаех, че макар временно да са спрени от случилото се току-що в доджото, хората на Мураками са наясно, че се намирам в Аса Куса и станцията на метрото е най-вероятното място за засада.

До уговорената с Тацу среща оставаха повече от шест часа. Изпитвах странното усещане, че няма къде да отида и какво да правя. Обзе ме трескаво сексуално желание, което някой би нарекъл посттравматична свръхвъзбуда, и си помислих дали да се обадя на Наоми. В момента щеше да си е вкъщи, може би тъкмо се събуждаше. Обаче с Мураками по петите не исках да ходя никъде, където има дори минимална вероятност да ме очакват.

Пейджърът ми завибрира. Проверих го и видях непознат номер.

Набрах го от уличен телефон. Отсреща вдигнаха още на първото иззвъняване.

— Познавате ли ме? — попита на английски мъжки глас.

Познах го. Канезаки, най-новият ми приятел от ЦРУ.

— Моля, просто изслушайте какво имам да ви кажа — продължи той. — Не затваряйте.

— Откъде намерихте този номер?

— От електронната памет на уличните телефони край блока на вашия приятел. Обаче нямам нищо общо със случилото се с него. Току-що научих. Затова ви се обаждам.

Замислих се. Щом имаше достъп до записите на разговорите от уличните телефони, Канезаки можеше да открие номера на пейджъра ми. Хари имаше навика да използва различни платени телефони, за да се свърже с мен, след което се връщаше в апартамента си и чакаше да му се обадя. Ако разполагаш с достъп до телефонните записи, може да забележиш съвпаденията — един и същи номер, набиран от различни улични телефони в квартала. Ако имаше няколко такива, а предполагах, че има, просто трябваше да ги набереш всички и да елиминираш ненужните по метода на пробата и грешката. Помислих си, че с Хари е трябвало да се сетим за подобна вероятност, не че вече имаше значение. Дори някой да бе успял да засече номера ми, както явно бе направил Канезаки, щеше да стигне само до един пейджър.

— Слушам ви — казах.

— Искам да се срещнем. Мисля, че можем да си помогнем един на друг.