Бари Айслър - Рейн-сан - Живеещият в сенките

Юкико остави чашата си с веща изисканост. Мураками се вторачи в нея. Тя отвърна на погледа му с почти театрално равнодушие. Гледаха се дълго. Накрая той се ухили и сграбчи ръката й.

— Окавари — подвикна на сервитьорката. Още две чаши. Сетне дръпна Юкико, изправи я на крака и я поведе към стая отстрани на единия подиум.

— Какво значи това? — попитах на японски Наоми. Тя ме гледа предпазливо, помислих си.

— Танц по поръчка.

— Явно добре се познават.

— Да.

Огледах се наоколо. Съседните маси бяха заети от групи японци в обикновени костюми на служещи. Въпреки глъчката те бяха твърде близо до нас, за да можем да водим личен разговор.

Наведох се към Наоми.

— Не очаквах да се върна — прошепнах.

Тя потрепери.

— Радвам се, че си тук.

Не знаех как да разбирам несъответствието между реакцията и думите й.

— Сигурно имаш много въпроси.

Момичето поклати глава.

— Просто искам да съм сигурна, че ще се забавляваш.

— Струва ми се, че се досещам защо се държиш така.

Наоми внезапно вдигна ръка и ме прекъсна.

— Какво ще кажеш за един танц по поръчка? — гласът й звучеше подканящо, обаче очите й ме гледаха сериозно и някак гневно.

Вторачих се в нея в опит да преценя какво е намислила, после отвърнах:

— Разбира се.

Запътихме се към същата стая, където преди няколко минути бяха изчезнали Мураками и Юкико. Вътре стоеше нигериец. Той се поклони и изтегли настрани полукръгъл диван с висока облегалка. Такъв имаше и от другата страна. Пристъпихме в отвора и нигериецът натисна предната половина към нас. Озовахме се затворени в кръгла мека стаичка.

Наоми ми даде знак да седна. Подчиних се, като наблюдавах лицето й.

Тя се отдръпна назад, без да откъсва очи от моите. Вдигна ръце към гърба си и чух, че смъква цип. После дясната й ръка се насочи към лявата презрамка на роклята й и започна да я плъзга по гладката кожа на рамото.

Изведнъж усетих вибриране в джоба си.

Мамка му. Детекторът за подслушвателни устройства на Хари.

Постоянно, прекъснато, постоянно. Което означаваше и аудио, и видео.

Наложих си да не се оглеждам наоколо и да не правя нищо, което може да изглежда подозрително. Отворих уста да й кажа нещо, нещо, каквото можеше да изрече всеки възбуден любител на танците по поръчка. Обаче тя се намръщи раздразнено и това ме спря. Наоми едва забележимо вдигна показалец от презрамката на роклята си към тавана. После леко наклони глава и го насочи към ухото си.

Разбрах посланието. Някой слушаше и наблюдаваше.

Не само тук. И на масата. Ето защо реакциите й бяха толкова странни. Но там не можеше да ме предупреди.

Разбрах и защо изглежда гневна. Дали бях просто американският счетоводител, за какъвто се бях представял, или поне неутрален клиент? В такъв случай мълчанието щеше да е най-безопасното поведение за нея. Или бях свързан с Мураками, от когото се страхуваше? В такъв случай мълчанието и предупреждението, което току-що ми беше отправила, щяха да бъдат опасни. Неволно я бях принудил да избира.

Обаче детекторът не бе вибрирал на масата. Тогава се сетих: Мураками. Ако масите се наблюдаваха, трябваше да изключват камерите, когато шефът е там. Предполагах, че никой не иска човек като Мураками да открие, че не са изпълнили това правило. А при предишното ми посещение в „Дамаск Роуз“ батерията на устройството още не беше се заредила. Затова не ме бе предупредило тогава.

Бръкнах в джоба си, за да го изключа, и кимнах, че съм разбрал.

Тя смъкна презрамката и изхлузи ръката си от нея, после бавно повтори същото с другата. След това скръсти ръце. Ноздрите й лекичко се раздуваха. Спря за миг и все още намръщена, със сковано тяло, спусна ръце. Роклята се изхлузи надолу, откри гърдите й корема й и се събра като черни вълни на кръста й.

— Можеш да ме докосваш — осведоми ме тя. — Само над кръста.

Изправих се, без да откъсвам очи от нейните. Наведох се напред и доближих устни към ухото й.

— Благодаря за предупреждението.

— Не ми благодари — прошепна в отговор Наоми. — Ти не ми остави друг избор.

— Не съм в комбина с тия хора.

— Нима? Тази вечер си се бил, нали?

— Защо смяташ така?

— Лицето ти е издрано. Пък и схванах шегата на Мураками за твоята „тренировка“.

Адонис сигурно ме беше одраскал. Изобщо не бях усетил.

— Откъде знаеш за тия боеве? — попитах я.

— Всеки знае за тях. Победителите идват тук и се хвалят. Понякога се държат така, като че ли ние сме глухи.

— Не бях там доброволно. Тренирам в едно доджо, поканиха ме на бой. Изобщо не подозирах за какво се отнася. Оказа се, че не съм там като зрител.