Бари Айслър - Рейн-сан - Живеещият в сенките

— Може. Но е рисковано. Промените в тялото настъпват веднага след смъртта. Кръвта се съсирва. Температурата спада. И следите от сблъсъка на паважа с труп не са същите, като с живо тяло. Патологът може да забележи несъответствията. Освен това пак ще трябва да мислиш за уликите от истинската причина за смъртта.

— Ами ако е в безсъзнание?

— Аз бих го направил така. Но ако е в безсъзнание, ще трябва да го носиш като труп. А маневрирането със седемдесет до сто кила мъртво тегло не е лесно. Плюс това, ако си го упоил, веществото най-вероятно ще остане в кръвта му и след смъртта.

— Ами алкохол?

— Ако е толкова пиян, че да изпадне в несвяст, всичко е наред. Много самоубийци пият, преди да дръпнат спусъка, така че тук няма нищо подозрително. Но как ще го накараш да падне пиян под масата?

Тацу кимна.

— Алкохолът в кръвта на двамата въпросни самоубийци е бил в достатъчно количество, за да изпаднат в безсъзнание.

— Може да е каквото си мислиш. А може и да не е. Това му е готиното.

— Инжекция?

— Може. Но за да вкараш достатъчно алкохол, че да свърши работа, ще оставиш забележима следа от убождане. А и ако в кръвта му има алкохол, обаче в стомаха му няма остатъци, да речем, от бира като „Асахи Супер Драй“, хич няма да е хубаво.

— Тогава инсценировка. Жена, която да го насърчава да пие повече, отколкото може да носи.

— Това може и да успее.

— Ти как щеше да го направиш?

— Хипотетично ли?

Той ме погледна.

— Естествено.

— Хипотетично, щях да се опитам да се добера до обекта късно вечерта, когато наоколо има най-малко хора. Например в апартамента му, ако съм напълно убеден, че е сам и че разполагам със сигурно средство за незабелязано влизане. Щях да се облека като чистач, защото никой не забелязва чистачите, да го зашеметя с електрошоков пистолет и да го натикам в количка за пране или голям контейнер за боклук на колела, каквото и да е, стига да е в тон с обстановката. Щях да облицовам контейнера отвътре с нещо меко, за да не получи никакви контузии, които да са несъвместими със скачането му. Щях да го зашеметявам през петнайсет секунди, за да съм сигурен, че ще пази тишина. Ако наоколо няма хора, това не представлява трудност. Качвам го на покрива, претъркулвам го до ръба и го бутам. Така щях да го направя. Хипотетично.

— Какво би си помислил, ако откриеш ивичка найлон, попаднала под каишката на часовника на жертвата?

— Какъв найлон?

— Дебел. От типа, който се продава на рула, за покриване на мебели и други големи предмети.

Познавах някои от приложенията на такъв вид найлон и за миг се замислих.

— Твоят убиец може да е напил жертвата. Хайде засега да оставим въпроса как. Той я увива в найлон, за да не остави следи по тялото, качва го на покрива, хваща единия край на найлона и силно го блъска. Жертвата се изтърколва и полита във въздуха. Чиста работа.

— Освен ако часовникът на жертвата не се закачи някак си за найлона.

— Не е невъзможно. Обаче, ако разполагаш само с това, не е много.

— Имало е един свидетел. Пиколо, бил е нощна смяна в хотела, където е умряла едната от жертвите. В три часа през нощта, същото време, което патологът е определил за час на смъртта, видял чистач с голяма количка да влиза в един от асансьорите. Същото, за каквото говореше и ти.

— Описал ли го е?

— До най-малката подробност. Смазана лява скула от времето, когато е тренирал муай тай. Необикновени белези от другата страна на лицето му, под окото. Това са зараснали ухапвания от кучета. „Страшно лице“, каза той. Абсолютно вярно.

— И такъв чистач не работи в сградата, така ли?

— Точно така.

— Какво се случи с пиколото?

— Изчезна.

— Мъртъв ли е?

— Сигурно.

— Само с това ли разполагаш?

Тацу сви рамене.

— И още два подобни смъртни случая извън Токио. И двете жертви са роднини на важни клечки в парламента — той стисна зъби, после ги отпусна. — Едната е дете.

— Дете ли?

Стискане, отпускане.

— Да. Без данни за емоционални или други проблеми в училище. Няма свидетелства за предишни опити за самоубийство.

Някога бях чул, че Тацу е имал син, който умрял още като бебе. Искаше ми се да го попитам, ала не го сторих.

— Ако смъртта на тези хора е трябвало да прати послание на роднините, това послание е много тайно — отвърнах. — Ако роднините си мислят, че е самоубийство, това няма да се отрази на поведението им.

Тацу кимна с глава.

— Имах възможност да разговарям с всеки от роднините. Те отрекоха с тях да се е свързвал някой, който да е поел отговорността за смъртта. Лъжеха.