Бари Айслър - Рейн-сан - Живеещият в сенките

Имах предвид бара в „Риц-Карлтън“.

— Предполагам, че ще го намеря.

— Ще те чакам на бара по същото време, по което се срещнахме миналия път.

— Добре. С нетърпение очаквам да се видим — мълчание. После: — Благодаря ти.

Затворих.

Взех влака до Осака и отидох направо в „Риц“. Исках да съм сигурен, че ще заема позиция поне няколко часа по-рано, в случай че има нещо, което трябва да видя отдалече. Поръчах си плато с плодове и сирена и пих чай Дарджилинг, докато чаках.

Тацу беше точен, както винаги. Прояви любезност — движеше се бавно и ме остави да го видя, за да покаже, че не ми готви изненади. Седна на един от фотьойлите срещу мен и плъзна поглед по светлата дървена ламперия, аплиците и полилеите.

— Отново се нуждая от помощта ти — каза след малко.

Предсказуем. И прям, както винаги. Обаче го накарах да почака, преди да отговоря.

— Искаш ли уиски? Имат хубав дванайсетгодишен „Краганмор“.

Тацу поклати глава.

— Бих искал да ти правя компания, но моят лекар ме посъветва да се въздържам от такива глезотии.

— Не знаех, че слушаш своя лекар.

Той прехапа устни, като че ли се готвеше за мъчително признание.

— И жена ми стана много строга в това отношение.

Погледнах го и се усмихнах, малко изненадан от мисълта, че този суров, находчив мъж плахо отстъпва пред някаква си съпруга.

— Какво има? — попита Тацу.

Казах му истината.

— Винаги се радвам да те видя, копеле такова.

Той също се усмихна и около очите му се появи мрежа от бръчици.

— Кочира косо. — Аз също.

Тацу повика сервитьорката и си поръча чай от лайка. Тъй като отказа алкохол, и аз се въздържах от краганмора. За съжаление.

После Тацу ме погледна.

— Както казах, пак имам нужда от помощта ти.

Забарабаних с пръсти по чашата си.

— Нали каза, че ми идваш на гости.

Той поклати глава.

— Излъгах.

Вече го знаех и той бе наясно, че знам. И все пак:

— Нали каза, че мога да ти имам доверие.

— За важните неща, естествено. Както и да е, това, че ти идвам на гости, не ми пречи да те помоля за услуга.

— Това ли искаш? Услуга?

Тацу сви рамене.

— Вече не си ми задължен.

— По-рано ми плащаха купища пари, когато правех услуги на хората.

— Радвам се да чуя, че е било по-рано.

— Съвсем доскоро си беше самата истина.

— Може ли да продължа?

— Стига още отначало да сме наясно, че никой на никого не е задължен.

Той кимна.

— Нали и аз това казвам — после замълча и извади кутийка бонбони от вътрешния си джоб. Отвори я и я протегна към мен.

Поклатих глава. Тацу извади бонбон и го лапна, без да навежда глава или да поглежда към ръцете си. Не бе в стила му да откъсва очи от онова, което става около него, и това си личеше колкото в по-важните, толкова и в малките неща.

— Културистът беше подставено лице — започна той. — Вярно, че приличаше на неандерталец, обаче всъщност беше представител на новото поколение на организираната престъпност в Япония. Неговата специалност, в която се беше оказал необикновено ловък, беше създаване на напълно законни фирми, зад които после можеха да се скрият по-тъмни дела.

Кимнах. Това явление ми бе познато. Осъзнавайки, че татуировките, пищните костюми и агресивното поведение му предлагат само ограничени предимства в обществото, новото поколение отхвърляше престъпната си външност и се насочваше към законен бизнес като недвижими имоти и развлечения. По-старото, все още свързано с дрога, проституция и контролиране на строителната промишленост, започваше да разчита на тия парвенюта за пране на пари, укриване на данъци и други услуги. Същевременно новите се обръщаха към своите предшественици винаги когато натискът на деловата конкуренция можеше да се облекчи със своевременно прилагане на някое от традиционните средства в занаята — подкупи, изнудване, убийства — в които продължаваше да се специализира старото поколение. Това беше символично разделение на труда, което можеше да накара класическите икономисти да се изчервят от гордост.

— Културистът беше създал ефикасна система — продължи Тацу. — Всички традиционни гуми използваха неговите услуги. Законността, която даваше на гумите тази система, ги правеше по-неуязвими за властите и по-влиятелни в политиката и управителните съвети. Всъщност, по-влиятелни изобщо в обществото. Нашият общ познат Ямаото Тоши беше станал особено зависим от културиста.

Гуми означава група или банда. В контекста на якудза думата се отнася за фамилиите на организираната престъпност, японски еквивалент на Гамбино и литературните Корлеоне.