Бари Айслър - Рейн-сан - Живеещият в сенките

— Какво мислиш? — попита той.

Свих рамене.

— Състезателите са силни. Добри умения, добра подготовка. И голям кураж. Гледал съм истински боеве, които в същото време пак са си спорт. Но твърдението, че няма ограничения, е само реклама. Докато не разрешат хапане, вадене на очи и удари в ташаците или не поставят оръжия по ринга, за да бъдат използвани от състезателите, пак ще са налице ограничения.

— Интересно е, че тъкмо ти го казваш. Въпросният индивид явно е споделял същото мнение. Напуснал спорта и го заменил с организирания в подземния свят бой с голи юмруци, където наистина няма ограничения. Боят често наистина е до смърт.

Бях чувал за тия боеве. Веднъж дори срещнах човек, участвал в тях, американец на име Том, който известно време тренираше джудо в „Кодокан“. Изглеждаше суров, но се оказа изненадващо разговорлив и сподели с мен някои интересни и ценни философски размисли за невъоръжения бой. Бях го победил на джудо, обаче не бях убеден как ще се развият нещата в по-неофициална обстановка.

— Този индивид явно е постигнал изключителни успехи в нелегалните състезания — осведоми ме Тацу. — Не само с други мъже. И с животни. Кучета.

— С кучета ли? — изненадах се аз.

Той мрачно кимна.

— Тези неща се ръководят от якудза. Било е неизбежно способностите и жестокостта на нашия човек да привлекат вниманието на организаторите. Разбрали са, че той има по-висше призвание от това да убива на ринга за парична награда.

Кимнах.

— След като може да убива по широкия свят.

— Точно така. И през последната година тъкмо с това се занимава.

— Нали каза, че имал по-сериозни способности.

— Да. Мисля, че е придобил способности, които някога смятах само за твое притежание.

Не отговорих.

— През последните шест месеца умряха двама души, привидно при самоубийство — продължи Тацу. — Жертвите са високопоставени банкови служители в институции, които скоро предстои да се слеят. И двамата са се хвърлили от покрив на сграда.

Свих рамене.

— Ако се съди по онова, което пише за състоянието на банковите баланси, изненадан съм, че са се хвърлили само двама. Очаквах да са по-скоро петдесетина.

— Преди двайсет години, даже преди десет сигурно щеше да е така. Обаче днес изкупването на вината със самоубийство в Япония е по-скоро идеал, отколкото обичай — събеседникът ми отпи глътка чай. — Днес се предпочита извинение в американски стил.

— „Съжалявам за допуснатите грешки“ — усмихнах се.

— Понякога дори няма „съжалявам“, а само „за съжаление“.

— Поне не твърдят, че взимането на подкупи е болест, която се нуждае от лечение.

Тацу сбърчи лице.

— Не, още не.

После отново отпи от чая си.

— Самоубийците не са оставили предсмъртни писма. Научих и следното: и двамата са били загрижени, че действителните размери на невъзвръщаемите заеми са били значително по-големи, отколкото било обявено.

— И какво от това? Всеки знае, че проблемът със заемите е много по-сериозен, отколкото признават банките и властите.

— Вярно. Обаче тези хора са заплашвали да разкрият данните, за да попречат на сливането, което нямало здрава бизнес основа, но въпреки това било покровителствано от някои правителствени среди.

— Явно не особено разумен ход.

— Ще те попитам нещо — погледна ме той. — Хипотетично. Възможно ли е на практика да хвърлиш някого от покрива, като го направиш така, че да прилича на самоубийство?

Знаех със сигурност, че е възможно, обаче реших да оставя нещата на „хипотетично“ равнище.

— Зависи доколко е сериозна аутопсията после — отвърнах.

— Да речем, че е много сериозна.

— При много щателна аутопсия ще бъде трудно. И въпреки това е възможно. Най-големият проблем е да качиш жертвата на покрива, без никой да ви види. Освен ако не го примамиш на среща горе или предварително знаеш, че ще бъде там, трябва лично да го отведеш. Ако е в съзнание, ще вдига ужасен шум. Ако се съпротивлява, ще останат улики. Твоя кожа под ноктите му. Твой кичур коса в стиснатите му пръсти. Други неща, несъвместими с доброволен акт. А той ще се съпротивлява, без да мисли за собствената си безопасност, нито за болката, така че и по твоето тяло ще има следи от съпротивата. Нямаш си представа как се съпротивлява човек, когато разбере, че се бори за живота си.

— Значи първо трябва да го завържеш.

— Ако го завържеш, ще останат следи. Дори да не се съпротивлява.

— А той ще се съпротивлява.

— Ти не би ли?

— А ако първо го убиеш?