Бари Айслър - Рейн-сан - Живеещият в сенките

— Просто познавам менюто.

И добрия вкус. С удоволствие. Поръчах два талискъра. Беше великолепно уиски: силно и остро, с аромат, който оставаше цяла вечност. Изпихме го, продължавайки разговора.

Когато почти пресушихме и вторите чаши, започнах да променям темата.

— Откъде си? — попитах я. — Не си японка — последното казах с известно колебание, като че ли нямах опит в такива неща и затова не бях сигурен.

— Майка ми беше японка. От Бразилия съм.

Проклет да съм, помислих си. Обмислях пътешествие до Бразилия. Дълго пътешествие.

— Откъде точно?

— От Байа.

Байа е един от крайбрежните щати.

— От Салвадор ли? — попитах, за да определя града.

— Да! — възкликна Наоми и на устните й изгря първата искрена усмивка за вечерта. — Откъде познаваш Бразилия толкова добре?

— Бил съм там няколко пъти. Моята фирма има клиенти по целия свят. Um pae brasileiro e uma mae Japonesae uma combinacao bonita — казах на португалски, който учех от касети. Баща бразилец и майка японка е чудесна комбинация.

Очите й светнаха и устните й очертаха идеално „О“.

— Obrigado! — възкликна Наоми. Благодаря! После: — Voce fala Portugueses? — Знаеш ли португалски?

Сякаш истинската личност изведнъж беше решила да се върне в тялото на момичето. Очите й, изражението и позата й едновременно бяха оживели и отново усетих онази жизнена енергия, която одухотворяваше танца й.

— Малко — пак преминах на английски аз. — Бива ме в езиците и се опитвам да уча по малко навсякъде, където пътувам.

Тя бавно поклати глава и ме погледна като че ли за пръв път ме виждаше. Отпиваше последната глътка от уискито си.

— Още едно?

— Sim! — моментално отговори на португалски Наоми. Да!

Поръчах още два талискъра и се обърнах към нея.

— Разкажи ми за Бразилия.

— Какво по-точно?

— За семейството си.

Тя се отпусна назад и кръстоса крак връз крак.

— Баща ми е бразилски благородник, наследник на една от старите фамилии. Майка ми беше второ поколение японка.

В разнородното население на Бразилия има около два милиона етнически японци, резултат от емиграция, започнала през 1908-ма, когато Бразилия се нуждаела от работна ръка, а императорска Япония се опитвала да наложи народа си в различни части на света.

— От нея ли научи японски?

Тя кимна.

— Японски от майка си, португалски от баща си. Майка ми почина, когато бях малка, и татко ми взе бавачка англичанка, за да науча и английски.

— Откога си в Япония?

— От три години.

— През цялото време ли си в този клуб?

Наоми поклати глава.

— Тук работя от една година. Преди това преподавах английски и португалски в Токио по програмата ОПЯ.

ОПЯ — Обмен и преподаване в Япония, е държавна програма, която привлича чужденци в страната, главно за да преподават родните си езици. Ако се съдеше по английския на средния японец, програмата се нуждаеше от доста работа.

— Как се научи да танцуваш така, щом си водила езикови курсове? — попитах я.

Тя се засмя.

— Научих се да танцувам с танцуване. Когато дойдох тук преди година, бях толкова срамежлива, че едва се движех на сцената.

Усмихнах се.

— Не мога да си го представя.

— Вярно е. Отгледана съм в много благопристоен дом. Преди време дори не можех да си помисля за такова нещо.

Сервитьорката донесе две кристални чаши, всяка с по два пръста талискър, и две чаши вода. Наоми опитно отсипа капка вода в уискито, разбърка го веднъж и поднесе чашата към носа си. Ако още беше в ролята си на момиче от клуба, щеше да изчака клиентът да й даде знак да отпие. Имахме напредък.

— Мммм — измърка тя.

Чукнахме се и отпихме. Наоми затвори очи.

— О, страхотно е.

Усмихнах се.

— Как се озова в световноизвестния клуб „Дамаск Роуз“?

Тя сви рамене.

— През първите ми две години в Япония заплатата ми беше около три милиона йени. Преподавах и вечер, за да изкарам малко отгоре. Един от моите ученици ми каза, че познавал някакви хора, щели да откриват клуб, където можело да печеля много повече. Проверих, И ето ме тук.

Три милиона йени годишно — около двайсет и пет хиляди долара.

— Тук определено изглежда по-добре — озърнах се наоколо.

— Хубаво място е. Печелим най-много от танци по поръчка на клиенти. Само танцуваме, без докосване. Ако искаш, мога да ти изтанцувам нещо. Но не те насилвам.

Танците по поръчка бяха нейната прехрана. Това, че се беше сетила за тях със закъснение, ми се струваше поредният добър знак.

Погледнах я. Наистина бе прелестна. Но бях дошъл за нещо друго.