Бари Айслър - Рейн-сан - Живеещият в сенките

— Може би по-късно. Приятно ми е да си приказваме.

Наоми се усмихна, навярно поласкана. Като се имаше предвид красотата й, моята сдържаност трябва да й действаше освежаващо. Добре.

Тя отпи глътка талискър.

— Имам двама по-големи братя. Женени са и работят в семейния бизнес.

— А той е?

— Селско стопанство. Според семейната традиция мъжете поемат бизнеса.

Споменаването на селското стопанство ми се стори нарочно неясно. Според познанията ми за Бразилия, бе възможно да отглеждат кафе, тютюн, захарна тръстика или някаква комбинация. Разбирах, че семейството й е богато, обаче тя бе дискретна.

— А какво правят жените? — попитах.

Наоми се засмя.

— Жените следват нещо банално, за да получат прилично образование и да бъдат приятни събеседници на приеми, после се омъжват за изгодни партии.

— Виждам, че ти явно си решила да нарушиш традицията.

— Следвах история на изкуството. Баща ми и братята ми очакваха после да се омъжа, а аз не бях готова.

— А защо дойде в Япония?

Тя вдигна очи към тавана и прехапа устни.

— Глупаво е, но винаги когато чувам японски, все едно слушам майка си. Пък и започвах да забравям езика, който бях научила от нея като малка, а това бе все едно да изгубя част от нея.

За миг видях лицето на собствената ми майка. Тя беше починала вкъщи, докато бях във Виетнам.

— Изобщо не е глупаво — отвърнах.

Двамата замълчахме. Сега, помислих си аз.

— Е, как е работата тук?

Наоми сви рамене.

— Бива. Работното време е шантаво, обаче парите го компенсират.

— Добре ли се отнасят управителите с теб?

Тя пак сви рамене.

— Да. Никой не те кара да вършиш нещо, което не искаш.

— Какво искаш да кажеш?

— Нали разбираш. Когато танцуваш по поръчка, на някои клиенти им се приисква нещо повече. Ако останат доволни, идват пак и харчат доста пари. Затова на такива места ръководството понякога принуждава момичетата да задоволяват прищевките на клиентите. И да вършат други неща.

Направих подходящо загрижена физиономия.

— Какви други неща?

Тя махна с ръка.

— Никакви.

Промених темата.

— Ами другите момичета? — озърнах се наоколо. — Откъде са те?

— Ами, от цял свят. — Наоми посочи висока хубавица с кестенява коса в червена рокля с пайети, която очароваше мъжа с пластичната операция. — Това е Елза от Швеция. А до нея е Джули от Канада. Момичето, което танцува срещу мен, е Валентина от Русия.

— Ами момичетата от Япония?

— Това са Марико и Таека — кимна към две дребнички японки на ъгловата маса, които току-що бяха казали или направили нещо, за да накарат двамата си явно пияни американски клиенти да избухнат в смях. Наоми завъртя глава на едната страна, после на другата и пак ме погледна. — Не виждам Еми и Юкико. Сигурно се приготвят да танцуват.

— Изглеждат ми добре подбрани. Разбирате ли се?

Наоми сви рамене.

— Тук е като навсякъде. Някои колежки са ти приятелки. По други не си падаш чак толкова.

Усмихнах се, сякаш се канех да поклюкарствам с нея.

— Кои харесваш и кои — не?

— А, разбирам се почти с всички — безопасен отговор на малко по-различен въпрос. Възхитих се на самообладанието й.

Музиката утихна и беше заменена от ново техно парче. В същото време на двата подиума се появиха две японки по прашки и високи токчета.

— А, ето я Еми — Наоми посочи красивото, сочно момиче на отсрещната сцена. После се обърна и кимна с глава към отсамния дансинг. — А тази е Юкико.

Юкико. Най-после да се запознаем.

Загледах се в нея — високо момиче с дълга коса, толкова черна, че сценичното осветление я караше да искри като вода под лунна светлина. Тя падаше на вълни около плавните очертания на раменете й, дълбоките сенки на талията й, заоблеността на ханша. Висока и с фини кости, Юкико имаше изящна бяла кожа, високи скули и малки, щръкнали гърди. Вдигнете й косата, прибавете малко дрехи, и ще получите куртизанка от световна класа.

Това момиче с Хари? Как ли пък не?

— Хубавица — отбелязах, усещайки, че поразителната й външност изисква някакъв коментар.

— Много хора смятат така — подхвърли Наоми.

В нарочно безразличния й отговор се криеше нещо.

— Ти не си ли съгласна?

Тя сви рамене.

— Не е мой тип.

— Май не я харесваш особено.

— Да речем, че тя обича да прави неща, които не са ми по вкуса.

С Хари ли?

— Ще излъжа, ако кажа, че не съм любопитен.

Наоми обаче поклати глава и разбрах, че пак съм попаднал в задънена улица въпреки трите чаши уиски.