Бари Айслър - Рейн-сан - Живеещият в сенките

— Не се безпокой — отвърна той. — Не съм глупак, нали знаеш.

— Всеки влюбен е глупак — осведомих го аз. — Това си е в реда на нещата.

Видях, че пак се изчервява — заради думата, която бях използвал, и предположението, което стоеше зад нея. Изобщо не ме интересуваше как нарича новите си чувства в мислите си. Знам какво е да живееш усамотен зад стени и изведнъж да се появи онова хубаво момиче, което си копнял да отвърне на чувствата ти. Това променя приоритетите ти. По дяволите, променя ценностите ти.

Сетих се за Мидори и горчиво се усмихнах.

— Трябваше да ти кажа нещо — сякаш прочел мислите ми, рече той. — Но исках да го направя очи в очи.

— Звучи сериозно.

— Преди няколко месеца получих писмо. От Мидори.

Допих уискито, преди да отговоря. Щом писмото се беше получило толкова отдавна, още няколко секунди, за да реша как да реагирам, нямаше да са от значение.

— Проучила е къде да те намери… — започнах, въпреки че вече се бях досетил откъде знае адреса.

Хари сви рамене.

— Нали я заведохме вкъщи, за да се оправим с музикалните аспекти на кодирания диск.

Забелязах, че дори сега Хари се чувства длъжен да опише точната роля на Мидори в оная операция, за да подчертае, че е бил напълно способен да се справи със самия код. Беше чувствителен за такива неща.

— Ясно — отвърнах.

— Дори не знаеше фамилното ми име. Пликът беше адресиран само до Харуйоши. Слава Богу, иначе щеше да се наложи да се преместя, а това щеше да е адски досадно.

Както и всеки друг, който цени тайната на личния си живот, Хари полага извънредни усилия никой да не направи връзка — нито от сметките му за жилището, нито от абонамента за кабелна телевизия, даже от документите му за наема на апартамента — между името му и мястото, където живее. Това изисква известни мерки за създаване на разни правни паравани, но всичко може да се провали за миг, ако леля ти Кейко ти дойде на гости, запише си адреса ти и реши да ти прати, да речем, цветя, за благодарност. В цветарницата въвеждат името и адреса ти в своята база данни, която после продават на маркетингови фирми, които на свой ред препродават информацията на някой друг и накрая истинският ти адрес става достъпен за всеки, стига да има елементарни умения в областта на хакерството. Единственият начин да запазиш тайната на личния си живот е да се преместиш и да повториш всичко отначало.

Естествено, ако са ти пратили обикновено писмо, единственият, който може да направи връзката, е пощальонът. Въпрос на индивидуално решение е дали този риск е допустим. За мен не е. Сигурно не е и за Хари. Обаче щом на плика е било написано само малкото му име, няма проблем.

— Откъде пристигна писмото? — попитах го.

— От Ню Йорк. Тя сигурно живее там.

Ню Йорк. Където я е пратил Тацу, след като й е съобщил, че съм мъртъв. Целял е да я предпази от подозрението, че у нея е все още компютърният диск, който баща й беше откраднал от Ямаото, диск, съдържащ достатъчно улики за огромната мрежа на японската корупция, за да свали правителството. Този ход е бил добър за нея, предполагам. Кариерата й в Америка се развиваше страхотно. Знаех го, защото я следях.

Хари бръкна в задния джоб на панталона си и извади сгънат лист хартия.

— Ето — подаде ми го той.

Взех писмото и изчаках малко, преди да го разгъна. Не ме беше грижа какво ще си помисли събеседникът ми за това колебание. Когато погледнах, видях, че текстът е написан с уверен и изящен почерк, навярно резултат от уроци по калиграфия в младежките години, но и личността, държала химикалката, бе оставила отпечатък.

Харуйоши-сан,

В Ню Йорк още е студено и аз броя дните до пролетта. Предполагам, че съвсем скоро вишните в Токио ще цъфнат, и съм сигурна, че ще бъдат красиви.

Вярвам, че и вие сте научили тъжната новина за смъртта на нашия общ приятел Фудживара-сан. Беше ми дадено да разбера, че тялото на Фудживара-сан е било върнато в Съединените щати, за да бъде погребано там. Надявах се да отида на гроба, за да принеса жертва за духа му, но за съжаление не успях да открия къде почиват тленните му останки. Ако имате някакви сведения, които могат да ми помогнат в това отношение, ще ви бъда искрено признателна. Можете да се свържете с мен на горепосочения адрес.

Скромно се моля за вашето здраве и благосъстояние. Благодаря ви за вниманието.

Препрочетох го бавно, после още веднъж. Накрая го сгънах и го подадох на Хари.

— Не, не — вдигна ръце с дланите напред. — Задръж го.