Бари Айслър - Рейн-сан - Справедливото клане

Той се отдръпна и бръкна под сакото си. Предметът, който извади, заблестя на проникващата от улицата светлина. Бръснач, помислих си, точно както ме беше предупредила Дилайла.

Свих крака, за да се опитам да го отблъсна, и с изненада го видях да отстъпва назад. Явно знаеше на какво съм способен, внимаваше да не се приближи прекалено, даже с бръснач. После видях Белгази да избърсва кръвта от очите си и разбрах, че паузата се дължи повече на необходимост, отколкото на тактика. Трябва да се бе ударил при блъсването на буса в контейнерите.

Олюля се за секунда и през това време аз се претърколих назад и скочих на крака. Усетих парене в ребрата, където ме беше ритнал, и си помислих: „Ако се измъкна от тая история, и аз ще нося бръснач, не ми пука за всички основателни причини да не го правя.“

Отстъпих две крачки назад, за да си осигуря известна дистанция, после се озърнах наоколо. Не забелязах пистолета. Имаше прекалено много сенки, наоколо бяха пръснати твърде много боклуци: разцепени дървени палети, врати от контейнери, парчета телена мрежа. Надясно се издигаше купчина грамадни тасове за колела. Вдигнах един и тежестта му ми хареса. Ако имаше къде да го хвана, можех да го използвам като щит. Вместо това го хвърлих като фризби. Тасът изсъска във въздуха право към корема на Белгази. Той отскочи наляво и дискът прелетя покрай него. По дяволите, макар и с ранена глава, пак бе пъргав в краката, по-скоро като танцьор, отколкото като типичен кикбоксьор. Насочи се към мен и аз вдигнах друг метален тас. Ако продължавах така, след още две хвърляния боеприпасите ми щяха да свършат. Метнах го. Белгази отново го избегна. Грабнах трети и четвърти диск и ги изстрелях бързо един след друг. Първият летеше високо и той успя да се наведе. Навеждането обаче му струваше подвижността и той не можа да се дръпне от втория, който се движеше право към главата му. Вдигна ръката, с която държеше бръснача, за да се защити, и дискът се заби в нея, като блъсна и главата му. Видях, че бръсначът се изплъзва от пръстите му, и изпитах искрена радост.

Белгази успя да се задържи прав и погледна надолу. Моментално направих две големи крачки към него. Той вдигна очи, знаеше, че няма да му оставя време да се наведе и вдигне оръжието си. Няколко мига стояхме и се наблюдавахме един друг, и двамата задъхани. Белгази леко подръпна нагоре панталона си, за да даде повече свобода на краката си. Точно така, помислих си. Подай ми единия си крак. Обещавам да ти го върна, когато свърша с него.

Само че трябваше да внимавам. Физическите му умения и издръжливост бяха очевидни, ала очаквах тактиката му да е още по-добра. Старите майстори на савате практикуват вариант, наречен „злост“, мръсен бой с импровизирани оръжия, измама, каквото и да е, стига да им върши работа. Това се превръща в психическа нагласа — нагласа, която познавам лично. Очаквах Белгази да е също толкова добре запознат с нея.

Закръжих наляво, вдигнал ръце като боксьор. Той направи същото. Юмруците му бяха малко по-ниско от моите, позата му — по-отпусната, движеше се с плавни движения и пъргави крака. Естествено, нямах намерение да се боксирам с него, нито да влизам в друг сблъсък от разстояние. Това беше неговата игра, не моята. Ако му предложех нещо познато обаче, да речем, противник, с какъвто е свикнал да се среща в спортната зала и на ринга, тялото му можеше автоматично да реагира на познатите стимули, също както моето преди малко, когато бях изпълнил джудистко укеми. В такъв случай Белгази щеше да започне да се приближава към мен като в савате и да ми даде възможност, поне се надявах, да се добера до него. Той със сигурност познаваше борбата — савате използват борба, произлизаща от гръко-римската, целяща повече да осакатява, отколкото да възпира — ала не се съмнявах, че ако успея да го поваля на земята, предимството ще бъде на моя страна.

Белгази вдигна десния си крак, финтира, после пак стъпи на земята. Повтори маневрата. И още веднъж. Вдигнатият крак започна да се връща надолу и тогава видях своя шанс. Стрелнах се напред. Обаче третият път не беше финт, или по-точно бе истински финт, и кракът му смени посоката и се насочи към мен отляво. Блокирах с ляв лакът и върхът на обувката му ме улучи между бицепса и трицепса. Все едно ме удари с чук. Той прибра крака си и пак атакува, този път към изнесеното ми напред коляно. Вдигнах крака си точно когато петата му ме достигна и въпреки че ме заболя, не успя да ми нанесе сериозни щети.