Бари Айслър - Рейн-сан - Справедливото клане

— Джим, хайде да не ми задаваш въпроси, на които не искаш да ти отговоря, а?

— Ти ми каза, че това е поредната пратка малокалибрено оръжие — по-скоро на себе си, отколкото на Белгази, рече американецът.

Представях си как се въртят зъбните колелца в мозъка му: „Пет милиона ми прозвучаха прекалено много, трябваше веднага да се сетя, че има нещо гнило в Дания. По дяволите, тези типове се опитват да пренесат нещо адски кофти. Използвали са ме.“

Бодигардът обърна глава към руснака и без да откъсва поглед от Белгази, заяви:

— Ние не искаме парите. Задръжте ги, ваши са. Щяхме да ви платим същата сума, ако ни се бяхте доверили. Може би другия път ще се споразумеем по-лесно, защото сега вече сте „имали бизнес“ с нас, както се изразявате.

— Да задържим парите ли? — попита единият руснак.

Арабинът потвърди с кимване.

— Ние искаме само алазаните. И следващия път — вашата благосклонност.

Зачудих се дали казва истината. Можеше да блъфира, да дава надежда на руснаците, за да ги убеди да се примирят. Но дори в момента да беше искрен, руснаците щяха да са глупаци, ако му повярваха. Психиката на престъпник, който изведнъж разбира тоталната си власт над живота на друг човек, рядко е стабилна. Амбициите му нарастват, първоначалните му цели се променят. Виждайки треперещите жертви пред себе си, нервният въоръжен крадец съзнава, че може не само да ограби тези хора, а да направи всичко с тях, и престъплението, започнало като обикновен въоръжен грабеж, ескалира до садизъм, често до изнасилване. Ако това тук продължеше още минута, можех да си представя мислите на бодигарда: „Защо да не взема петте милиона? За справедлива кауза са…“ И в следващия момент можеше да реши, че ще бъде най-добре да не оставя свидетели.

Хилгър внимателно наблюдаваше мъжа и лицето му издаваше, че се съмнява в твърдението му. Вероятно бе запознат с тези не много приятни аспекти на човешката психика не по-зле от мен. Не мислех, че в такъв случай ще остане пасивен още дълго.

Освен това не ми се стори особено доволен да узнае, че пратката съдържа нещо друго, освен малокалибрено оръжие. Зачудих се дали е решил да направи нещо по въпроса.

Руснаците размениха няколко реплики помежду си и разбрах, че съм бил прав: разговаряха на руски. Или може би на украински? Или на беларуски?

Смаяно наблюдавах ставащото през бинокъла. С малко късмет всичко наистина можеше да се развие идеално. Бодигардът екзекутира шестимата мъже. Докс го поваля, докато се качва в буса. Или пък всички откриват огън един срещу друг и Докс очиства „оцелелите“. Аз грабвам брезентовия сак и отпрашваме.

Още докато си го представях, разбирах, че е прекалено хубаво, за да е истина. Защото забелязах ново усложнение: сребриста тойота „Камри“, която се задаваше от южния край на пътя. Това пък какво е? — запитах се.

Бодигардът хвърли поглед към приближаващата се кола, после пак се обърна към мъжете пред него. Не изглеждаше изненадан — всъщност ми се стори, че различавам нещо като облекчение в изражението му. Явно хората в колата бяха негови сънародници, сигурно предупредени от него с помощта на някакво електронно средство.

Хилгър внимателно наблюдаваше. Навярно преценката му беше следната. Сега телохранителят не може да открие огън, защото е сам срещу шестима. Не може да очисти всички, преди някой да го нападне. Но ако хората в онази кола са с него, когато пристигнат, всички ще бъдат мъртви.

Значи щеше да предприеме нещо преди това. Усещах го.

— Е, господа, ние докарахме алазаните, нали така? — попита единият руснак. — Сега са ваши. Така че това… не е наш проблем.

Хитро. И той нямаше желание да дочака колата. Руснакът вдигна брезентовия сак и кимна на спътника си. Двамата се запътиха към седана.

Бодигардът се отдръпна няколко крачки назад, за да може да наблюдава всички играчи, обаче не понечи да попречи на руснаците да си тръгнат. На лицето на мъжа със сака изгря усмивка. И тогава главата му избухна.

Арабинът може и да беше готов да се откаже от петте милиона. Но не и Докс.

Телохранителят зяпна. И в този момент, докато бе изненадан и объркан, Хилгър приклекна на едно коляно, извади пистолет от кобура на глезена си и го простреля в корема. Мъжът политна назад и се завъртя. Американецът стреля още веднъж и още веднъж. Бодигардът се хвърли отстрани на колата и не можех да кажа дали следващите изстрели на Хилгър са го улучили.

Явно не бяха, защото видях изпод колата проблясъци на пистолетни изстрели.