Бари Айслър - Рейн-сан - Справедливото клане

— Уговорихме се, готин. Започваме.

В този момент Белгази, Хилгър и руснаците заобиколиха зад вана.

— По дяволите, изпуснах ги — чух да изругава Докс.

— Спокойно, аз все още го виждам. Просто си приказват. Белгази сочи към купето на вана. Струва ми се, че се уговарят за транспортирането на стоката, нещо такова. Дай ми една секунда, пак ще превключа канала.

— Ясно.

Руснакът кимаше, сякаш удовлетворен от обясненията на Белгази, който вадеше сателитния си телефон. Превключих канала навреме, за да го чуя!

— Готови сме за товара, моля. Благодаря.

Сигурно се свързваше със своя човек вътре. Нещата не се развиваха така, както бях очаквал. Мислех, че срещата се провежда само за да огледат и платят пратката. Пристанищният служител щеше да се погрижи за товаренето, за документите за произхода и другите подробности от системата ЕИО и после да препрати товара на крайния купувач. Изглеждаше обаче, че стоката ще бъде предадена още сега.

И Белгази беше пристигнал с бус. Предполагах, че той е продавачът. Сега се питах дали тази вечер не изпълнява другата роля. И в двата случая за мен нямаше значение. Но все пак исках да знам къде са проклетите пари.

Руснаците явно споделяха моето безпокойство.

— Носите ли парите? — попита единият от тях.

Белгази кимна. Каза нещо на арабски на шофьора, който се върна при мерцедеса и извади голям черен брезентов сак от багажника. Занесе го при буса, остави го на земята и дръпна ципа. Беше пълен с пачки.

— Искате ли да ги преброите? — попита Белгази.

Руснакът се усмихна.

— Ще ни трябва много време, за да преброим пет милиона долара.

Мама му стара, какво продаваха тия типове?

— Но се съмнявам, че ще ви омръзне — заяви Белгази и всички се засмяха.

Хайде, кретени, излезте иззад буса, подканих ги наум. Но никой не промени позицията си.

Изтекоха пет минути. Всички наблюдаваха портала. Мълчаха. Превключих канала.

— Още са зад колата.

— Досетих се. Иначе щях да ги видя, ако бяха отишли другаде.

— Видя ли сака? — попитах.

— Естествено. Какво има вътре?

— Не ми се ще да ти кажа. Може да се отрази на стрелбата ти.

— Нищо не може да се отрази на стрелбата ми, готин. Когато гледам през тоя мерник, даже две близначки едновременно да ми духат и да ми правят масаж на перинеума, пак няма да усетя.

— Извинявай за малко. Трябва да промуша въображението си с нажежен ръжен.

Той се изкиска.

— Е, какво има в сака?

— Пет милиона щатски долара, поне така казаха.

— Виж, това е добре — отвърна Докс. Гласът му звучеше меко и спокойно. Разбрах, че казва истината: когато превключеше на снайперистки режим, не можеше да го разсее нищо, което не е пряко свързано с непосредствената задача.

Към портала се приближаваше електрокар, управляван от китаец. Върху подемника имаше четири големи метални контейнера.

— Ще отворят портала — осведомих Докс. — Но едва ли някой ще влезе вътре. Ще натоварят контейнерите в буса. После руснаците ще вземат брезентовия сак и всички ще се разотидат по колите си. Това е нашият момент.

— Ясно.

Порталът се отвори и електрокарът излезе навън. Шофьорът спусна контейнерите в буса, даде на заден и слезе. Белгази и един от руснаците се качиха в буса.

— Мисля, че разглеждат съдържанието на контейнерите — съобщих. — Не виждам нищо в буса. Не би трябвало да се бавят много.

— Ясно.

След минута Белгази и руснакът излязоха навън. Усмихнати. Белгази бръкна в сакото си и подаде голям плик на шофьора на електрокара. Мъжът се поклони, качи се на машината си и потегли обратно към терминала. Порталът се затвори зад него.

Единият руснак вдигна брезентовия сак и дръпна ципа. Протегна ръка на Белгази. Двамата се усмихнаха и се ръкуваха. Всички явно се отпуснаха: сделката беше сключена, парите бяха разменени за стоката без неприятни изненади.

Всички, освен шофьора на Белгази, бодигарда, който бе пренесъл сака от мерцедеса. Той пристъпваше от крак на крак и местеше поглед от едно лице на друго. Въпреки студената нощ видях капки пот по челото му през бинокъла.

Като че ли никой не го забелязваше. Всички мислеха за безброй други неща: предателство, сблъсък със закона, проблеми със стоката, проблеми с парите — те обаче не бяха се случили. Беше естествено да свалят гарда, макар и само за миг.

Белгази пръв обърна внимание, че има нещо нередно. Хвърли поглед към телохранителя си и смръщи чело. Каза нещо. Не чух какво, бях превключил на другия канал. За секунда или даже по-малко напрежението рязко се вдигна.