Бари Айслър - Рейн-сан - Справедливото клане

— Приближават се още две коли — съобщих.

— Ясно.

Видях двама араби на предните седалки на вана. Нито един от тях не беше Белгази.

В мерцедеса пътуваха трима мъже. Шофираше арабин, когото разпознах като единия от бодигардовете на Белгази в Макао. Отзад седяха двама души, но не ги виждах достатъчно ясно. Ала при тия обстоятелства бях почти сигурен кои са пътниците. В кръвоносната ми система се изсипа адреналин.

— Мисля, че е той — казах. — В мерцедеса. Остави го да стигне до портала, както се уговорихме.

— Ясно.

Мерцедесът спря пред портала и даде на заден, за да се изравни с лексуса. Бусът изпълни същата маневра и паркира така, че мерцедесът да е в средата.

— Явно имат вкус за коли — отбеляза Докс.

Вратите на вана се отвориха и двамата араби слязоха. От мерцедеса се появиха трима мъже. Един арабин. Един бял. И един наполовина французин, наполовина алжирец. Белгази. Ха така.

— Тук е — обявих. — Онзи, който току-що слезе от задната лява врата на мерцедеса.

Белгази крачеше към руснаците. Видях ги да се ръкуват.

— Дето в момента се ръкува ли?

— Точно той.

— Само кажи и ще го сваля.

— Хайде да им дадем още няколко секунди. Не виждам пари, а не искам да ги вадя от заключен багажник или нещо подобно.

— Ясно.

— Чакай малко, ще видя дали мога да ги подслушам. Дръж го вече на мушка.

— Вече го държа на прицел.

Превключих канала, сега слушалката щеше да приема от параболичния микрофон. Сигналът беше чист. Мъжете си разменяха любезности на английски. Радвам се да ви видя, благодаря, че дойдохте чак дотук. Двамата, които мислех, че са руснаци, говореха със силен акцент, който можеше да е и руски. Не бях сигурен.

Белгази стисна ръката на втория руснак. Сетне даде знак на белия мъж да се приближи. Още преди да го представи, бях абсолютно сигурен кой е.

НОП. Закрилникът на Белгази. Въздъхнах с облекчение, тъй като елиминирах този аспект като причина за евентуалната неблагонадеждност на Докс. Само този аспект обаче. Все още оставаха парите, които очаквахме да влязат в играта, шанс, който чука на вратата ти само веднъж, както сам беше казал в Рио.

— Представям ви нашия американски приятел — обърна се към мъжете Белгази. — Господин Хилгър. Той е тук, за да се погрижи да си нямаме проблеми с властите.

Хилгър се ръкува с руснаците.

— И как го постигате, господин Хилгър? — поинтересува се единият от тях.

Огледах се наоколо. Руснаците бяха на третата или четвъртата си цигара. Арабският шофьор на Белгази току-що бе запалил. Последваха го двамата араби от вана. Всички явно бяха малко нервни. Всички, освен Белгази и Хилгър.

— Имам някои полезни връзки в правителствените среди на Съединените щати и в Хонконгската специална административна област — с нисък, успокоителен глас отвърна Хилгър. Думите му не прозвучаха като хвалба, просто спокоен отговор на логичен въпрос. — При случай моля тези свои приятели да бъдат така любезни да се извърнат на другата страна, докато аз си върша бизнеса. Тази вечер е точно такъв случай.

Разпитът можеше да продължи, ала самообладанието на американеца изглежда реши въпроса. Руснакът кимна одобрително.

— Цигара? — протегна пакета си той.

Хилгър поклати глава.

— Не, благодаря.

Исках да чуя още. Какво разменяха днес? Това ли бе моментът, който очакваше Дилайла и след който ме уверяваше, че ще ми даде зелена светлина и ще ми помогне да се добера до Белгази?

И кои бяха тези хора, наистина ли руснаци? Дали някой от тях беше свързан с Нучи, французина, когото бях очистил в Макао и за когото Канезаки твърдеше, че не знае?

И главното, къде бяха парите?

По някое време обаче стремежът към събиране на разузнавателни сведения се превръща в оправдание за неуспешните действия. Засега ситуацията изглеждаше овладяема, ала лесно можеше да се промени. Не исках повече да се разтакавам.

Два пъти дълбоко си поех дъх и превключих на другия канал.

— Готов ли си? — попитах.

— Естествено. Чакам те.

— Започни с Белгази. После свали белия, който пристигна с него. След това двамата бели мъже от лексуса. Струва ми се, че са руснаци. Приличат ми на военни, може да са по-трудни мишени от обичайната свита на Белгази.

— Ясно.

— Очисти колкото можеш повече от тези хора. Онези, които не покосиш, ще определят посоката, от която идват изстрелите. Единственото им прикритие са колите. Когато заобиколят отзад, за да се скрият от теб, ще се обърнат с гръб към мен. Аз ще затворя капана.