Бари Айслър - Рейн-сан - Справедливото клане

— Може би няма да бие толкова на очи, ако сам направя рекогносцировката.

— Със сигурност си прав, из Квай Чунг се мотаят адски много грамадни бели типове с бради катинарче. Сигурен съм, че ще се слееш с обстановката.

Той се ухили.

— Е, с това вече ме убеди, готин.

Квай Чунг и неговото огромното контейнерно пристанище се намират в Новите територии, име, дадено от британците, когато взели под наем областта през 1898-ма, и запазено непроменено след връщането й на Китай близо век по-късно. Въпреки че днес хълмовете са скрити под железобетонна гора от жилищни небостъргачи, там цари някакво безвремие, по-бавен ритъм, отколкото на остров Хонконг, само на няколко километра на юг оттам, като че ли земята постепенно се пробужда от дълъг селски сън и все още не се е отърсила от своите сънища.

Поехме по шосе 3 на север към контейнерното пристанище. Тъй като не можехме да си позволим многократно да минаваме през портала, за да не привлечем нечие внимание, спряхме по пътя и купихме видеокамера.

Аз шофирах, Докс снимаше. Когато завих по Чен Фи, магистралата, водеща към девети терминал, Докс огледа района отсреща и заключи:

— Тук наистина има много изгодни снайперистки позиции.

Озърнах се натам, за да видя какво е предизвикало одобрението му, и забелязах поредица терасирани хълмове, издигащи се на сто и петдесетина метра над пътя и гледащи към входа на терминала. Някои бяха залесени, други затревени, трети бяха разчистени и там се строяха жилищни блокове. Докс можеше да избере достатъчно маршрути за подхождане и отстъпление, имаше добри възможности за прикритие и невъзпрепятствана огнева линия. Прав беше. Наистина изглеждаше идеално.

Отидохме в една чайна в Цим Ша Цуй, за да обсъдим нещата. Докс бе останал доволен от терена, само че аз не бях спокоен.

— Проблемът е, че разполагаме с ограничена информация — осведомих го. — Канезаки твърди, че щял да разбере от сателитния телефон на Белгази кога той ще поеме към Хонконг и ще ни предупреди предварително. Ще разполагаме и с достатъчно време — явно Белгази си върши сделките в Квай Чунг между два и четири през нощта. Обаче не знаем с каква кола ще пристигне. Нито дали ще мине пеш през портала, или ще влезе с колата.

— Според теб какво чака Белгази? Откога казваш, е в Макао, от седмица ли?

Свих рамене.

— Сигурно отчасти наистина е заради казината. Така си придава и определен облик — ако някой се запита какво прави той в района, най-лесно е да си каже: А, Белгази обича хазарта! Но същевременно стои тук, тъй като пратките му минават през Квай Чунг. По пътя може да е възникнал проблем, може корабът да се е забавил. Много неща може да са удължили престоя му.

Докс помълча, после каза:

— Има още нещо. Според теб Белгази е предпазлив човек, научил е, че си по дирите му, и е станал още по-нервен. Ами ако наеме бронирана кола за пътуването си до пристанището? В Хонконг има доста магнати, така че съм сигурен в големия избор от мерцедеси и бимъри.

Имаше право. Замислих се за момент.

— Какво ще кажеш за бронебойни патрони?

— Мога да използвам такива, вярно е. Бронебойният 7,62-милиметров патрон може да пробие петнайсетмилиметрова броня от триста метра, както и сто и двайсет милиметров плексиглас. Ала обстрелът с тежката артилерия трудно ще се сбърка с близък огън с пистолет, открит от изменник телохранител. А ти твърдиш, че ако не изглежда като вътрешна работа, може да не ни платят.

— Има известна свобода по въпроса точно колко вътрешна работа трябва да изглежда. Главното е, че не трябва да прилича на покушение, а по-скоро на оръжейна сделка, която се е прецакала. Ще трябва да импровизираме някои неща на място.

— Добре, просто разсъждавам на глас.

— Не, няма нищо, прав си за бронята — замислих се за около минута. — Какво ще кажеш за два пълнителя — единият с бронебойни, другият с обикновени патрони? Ще ти трябват само няколко секунди, за да ги смениш, ако обстоятелствата го наложат?

— Така е, да. Можем да го направим.

Кимнах.

— Добре, хайде да нахвърляме плана. Известно ни е, че съвсем скоро Белгази ще посети девети терминал. Дотук не може да се стигне с влак, не е реалистично да допуснем, че ще дойде пеш, а достъпът до пристанището се охранява, затова едва ли ще се появи по вода. С други думи, можем да приемем, че ще дойде с кола. Единственият път е на юг по Чен Фи. Как да се погрижим това да е последното пътуване на Белгази, като имаме предвид тази информация?

— Ами, първо трябва да спрем колата. Щом влезе в терминала или отбие от Чен Фи, губим достъп до нея.