Бари Айслър - Рейн-сан - Справедливото клане

Обадих му се по мобифона.

— Ало — отговори той и ми стана странно приятно да чуя екливия му глас. Чист е, помислих си и навярно наистина беше така.

— Още ли си наоколо? — попитах.

Последва пауза, през която си го представих как се хили. Чух го да отвръща:

— Зависи какво имаш предвид под „наоколо“. Пак съм в района, ако това искаш да кажеш.

— Кога можеш да се върнеш на същото място, на което се срещнахме миналия път?

Нова пауза.

— Мога да бъда там утре, ако имаш нужда от мен.

— Имам. По същото време като миналия път?

— Дотогава.

Затворих и по навик избърсах слушалката. После отидох в едно интернет кафе, за да проуча въпроса с контейнерните пратки в Хонконг.

На другата сутрин взех самолет за Хонконг. Седнах в кафенето, гледащо към ресторанта, в който бяхме обядвали с Докс. Той се появи след час, сам. Изчаках десет минути и отидох при него.

— Не очаквах толкова скоро да те видя пак — осведоми ме Докс, докато сядах.

— Липсваше ми.

Той се засмя.

— Погрижи ли се за нашия приятел господин Кроули?

Погледнах го.

— Не знам за какво говориш?

Докс пак се засмя.

— Добре де, добре, само питам. Да почива в мир.

Приближи се сервитьорка.

— Какво искаш? — попитах го.

— Може ли да ми поръчаш пак от оная гъсенична супа?

— Радвам се, че ти е била вкусна.

— Е, за вкусна, вкусна беше. Но всъщност ме възхити въздействието й. Миналия път, когато обядвахме тук, същата нощ показах на две тайландки какво е да се любиш с Докс. По изгрев-слънце вече направо ме молеха за милост.

— Убеден съм.

Поръчах и го погледнах.

— Как са твоите снайперистки умения? — поинтересувах се.

Той присви очи, преструвайки се на обиден.

— Мама му стара, готин, сега вече нарани чувствата ми с подобен въпрос. Знаеш, че снайперистите от морската пехота са най-добрите в целия свят.

— Питам дали поддържаш форма.

Докс се усмихна.

— Е, да речем, че нашите приятели от Централата за Религиозно Убеждение не ме наемат само заради чара ми, колкото и да е неустоим.

— Имаш ли достъп до пушка?

— Достъп ли? При последната операция исках да изпробвам новата M-40А3. Още на другия ден ме чакаше чисто новичка, с нощен мерник ANPVS10.

— Хареса ли ти?

— Много. Малко по-тежка е от M-40А1, обаче ми допадна подложката за буза и противооткатната възглавничка на приклада.

— Използвал ли си я на терен?

Той пак се усмихна.

— С патрон M118LR, 7,62 милиметра. Улучих един злосторник в окото посред нощ от четиристотин метра. Нищо не може да се сравнява с оная розова мъгла, това кара снайпериста да се чувства жив, казвам ти. Въпреки че в нощния мерник по-скоро е зелена, отколкото розова.

Доволно кимнах. Бях го виждал в Афганистан. Може и да обичаше да преувеличава подвизите си с жените, ала когато ставаше въпрос за снайперистките му умения, наистина беше толкова добър, колкото твърдеше.

— Изпълнявам операция, която неочаквано се усложни — подех. — За да я довърша, ще имам нужда от помощ. Ако те интересува, ще си разделим хонорара — двеста хиляди щатски долара, по сто на човек.

— Двеста хиляди ли? Толкова много ли ти плащат? Мамка му, измамили са ме. Трябва да си поприказвам с оня проклетник Канезаки.

— Освен това може да се появят още пари, въпреки че докато не настъпи моментът, едва ли ще разберем точно колко.

— Ами, интересува ме, да. Разкажи ми още.

Разказах му каквото трябваше да знае за Белгази, НОП и хонконгската пристанищна връзка. Той не реагира по начин, който да показва, че нещо му е известно или че е замесен, обаче дето има една приказка, не можеш да докажеш отрицание.

— Виж сега, първо трябва да се запозная с терена — поде Докс. — Казваш, че терминалът е само с един вход и там ще ги ударим, това е добре. Но ще мога ли да заема позиция и да се изтегля, без да ме видят? Ще има ли къде да се скрия? Ще мога ли да стрелям незабелязано? Ще имам ли огнева линия до целта?

Кимнах и извадих наръч листове от вътрешния си джоб.

— Това са разпечатки от компанията, която контролира девети терминал. Би трябвало да ти стигнат за начало.

Подадох му ги и той ги запрелиства.

— Леле Боже, това карта на терминала ли е? — възкликна Докс, спирайки на един от листовете.

Усмихнах се.

— Направо е удивително какво можеш да откриеш в мрежата.

Той кимна.

— Е, това наистина си го бива за начало, да. Но въпреки всичко трябва да се запозная с положението на място.

— Вече взех под наем бус. Ще направим обход още щом се подкрепиш с гъсениците.