Бари Айслър - Рейн-сан - Справедливото клане

Виждах, че Белгази се готви да направи нещо, центърът на тежестта му се снишаваше, краката му се свиваха. Имаше великолепен инстинкт, навярно притъпен съвсем мъничко този път, защото източникът на проблема бе бодигардът, човек, от когото не очакваше неприятности.

Хилгър също се озърна към телохранителя. Безспорно и той притежаваше светкавичен инстинкт, ала без личната връзка, която може би забавяше реакцията на Белгази, ръката му се стрелна мигновено под сакото му.

Късно. Бодигардът се беше задействал секунда по-рано. Докато дланта на Хилгър изчезне под сакото му, мъжът вече бе извадил затъкнатия отзад на кръста му пистолет. Насочи го към американеца и каза нещо.

Всички замръзнаха. Хилгър бавно отпусна ръка. В дланта му нямаше нищо.

Белгази смаяно зяпаше телохранителя си. Той му извика нещо.

— Виж ти — обадих се на Докс. — Бодигардът току-що извади пистолет на Белгази.

— Какво мислиш?

— Според мен това, което щяхме да инсценираме, ще се окаже истина.

— Проклет да съм.

— Искам да чуя какво говорят. Ако Белгази си покаже главата, стреляй. Не си струва да поемаме повече рискове.

— Ясно.

Превключих канала. Белгази крещеше на бодигарда на арабски, ругаеше го, ако се съдеше по гласа му. Мъжът също викаше, жестикулираше с пистолета, насочваше го от един човек към друг. Всички останали изглеждаха вцепенени.

— Ахил, би ли ми превел какво казва този, моля? — бавно и спокойно се обърна към Белгази американецът. — Не знам арабски.

— Да, какво става тук, по дяволите?! — високо прибави единият руснак.

— Извадете оръжието си! — извика бодигардът. — Бавно! Оставете го на земята! Бавно, бавно, иначе ще ви застрелям!

Белгази не откъсваше очи от своя човек нито за миг. Устните му бяха разтеглени и оголваха зъбите, тялото му беше напрегнато като на пантера, готвеща се за скок. Явно само пистолетът то спираше.

— Казва, че ще открадне пратката — преведе той. После от гърлото му се изля нов порой горещи арабски ругатни.

— Оръжието на земята! — пак извика бодигардът. — За последен път ви повтарям!

Мъжете се подчиниха. Всеки от тях извади пистолет от, колана или презраменния си кобур и бавно го остави на земята.

— Сега горе ръцете! Горе ръцете! — изкрещя арабинът.

Всички вдигнаха ръце.

— Ритнете оръжието напред. Ритнете го! — Отново всички изпълниха заповедта.

Телохранителят обърна глава към руснаците, но без да изпуска от поглед Белгази.

— Много съжалявам — каза той на английски със силен акцент. — Много съжалявам. Опитахме се да купим ракетите от вас. Но вие не искахте да ни ги продадете.

— Кой сте вие, мама му стара? — злобно изсъска руснакът.

— Няма значение. Важното е, че ви предлагахме пари, но вие отговорихте, че вече имате купувач — Белгази. Предложихме да ви платим повече! Но не пожелахте да ни изслушате.

— Защото познаваме този човек, имаме бизнес с него — отвърна руснакът. — Докато с непознати скапаняци, виж какво се получава! Виждаш ли?

Белгази изригна нова канонада от арабски обиди.

— Моля те, Ахил — спря го Хилгър. — Трябва да съм наясно какво става. „Ракети“ ли каза този?

Белгази започна да свива и отпуска юмруци, като че ли се опитваше да изхвърли част от излишната енергия, която иначе щеше да го погълне.

— Ти ли прати онова френско лайно в Макао? — попита бодигарда си той. — Ти си бил, нали?

Мъжът утвърдително кимна.

— Съжалявам, господин Белгази, много съжалявам. Но вие бяхте единствената причина тия хора да не искат да ни продадат алазаните.

Алазани ли? — помислих си.

— Кои сте „вие“?

Арабинът не отговори.

Белгази разпери ръце и се засмя. Смехът му прозвуча заплашително, почти безумно.

— Прав си, няма значение! Защото аз щях да ви продам алазаните! Само трябваше да ме помолите!

Бодигардът поклати глава.

— Тия са специални, знаете го, със сигурност щяхте да учетворите цената. И освен това щяхте да продадете малки количества на много купувачи. Само че на нас ни трябват всичките. Затова искахме да ги купим направо, а вие стояхте на пътя ни. Съжалявам.

— Как ще изнесете стоката от Хонконг без моя помощ, а? — попита Белгази.

Арабинът кимна почти съчувствено, като че ли съжаляваше, че поставя своя бивш работодател в толкова срамно положение.

— Подготвили сме се за транспортирането на алазаните. За всичко сме се погрижили.

— Какви са тези алазани, Ахил? — намеси се Хилгър. — Ракети ли има в контейнера?

Белгази сви рамене.