Бари Айслър - Рейн-сан - Справедливото клане

Противникът ми спусна крак на земята и на свой ред атакувах с ритник коляното му. Той се завъртя по посока на часовниковата стрелка и избегна крака ми, парирайки с лява длан. Пресегнах се и успях да сграбча левия му ръкав с дясната си ръка. Завъртях се обратно на часовниковата стрелка, като теглех ръкава му надолу, нарушавайки равновесието му и принуждавайки тялото му да последва посоката на тласъка ми. Докато Белгази се доближаваше към земята, смених посоката на движението си и вдигнах лявата си ръка под неговата. Замахнах с десния си крак по посока на часовниковата стрелка и натиснах ръката му назад в опит да я счупя. Макар и с нарушено равновесие обаче, рефлексите му бяха светкавични. Вместо да окаже съпротива, той завъртя тялото си по посока на натиска, изпревари ускорението на удара ми и спаси ръката си.

Строполи се по гръб и аз веднага се проснах върху слънчевия му сплит с лявото коляно напред. Белгази изпъшка и чух как въздухът напуска гърдите му. Продължих да държа ръката му и я дръпнах нагоре, като едновременно плъзнах лявото си ходило под ребрата му, готвейки се да приложа джуджи-гатаме и да му изкълча лакътя. Но моят съперник отново прояви бързи рефлекси и опит: докато замахвах с десния крак над лицето му и се готвех за хватката, той завъртя тяло към мен и сви ръка, все едно се опитваше да я издърпа от ръкав на усмирителна риза. Реакцията му донякъде наруши опората ми, макар че все още държах ръката му. Белгази протегна лявата си длан и стисна дясната си китка, за да ми попречи да му изпъна ръката. Вдигнах левия си крак и замахнах към китката му с пета. Той се пусна. Извих се назад и натиснах ръката му обратно на естественото й движение в лакътната става. Усетих мимолетната съпротива на сухожилията, после ставата се счупи с високо изхрущяване. Белгази изкрещя и се загърчи под мен.

И в този момент разбрах, че съм престанал да следя другата му ръка. Тя се бе скрила от погледа ми. От тази мисъл стомахът ми се сви. И още докато от това свиване ми призляваше, дясната му ръка отново се появи в полезрението ми и светлината се отрази в наточената стомана, която стискаше в пръстите си. Втори бръснач, изваден след като вниманието на нападателя е било приспано от обезвреждането на първия. „Злост“.

Стиснах главата му още по-силно с десния си крак и стегнах колене, увеличавайки натиска върху строшения му лакът. Белгази пак нададе вик, но сега се бореше за живота си и нямаше да се остави да бъде спрян само от болката. Той замахна с бръснача към бедрото ми. Опитах се да хвана китката му, ала не успях и острието се вряза дълбоко в бедрения мускул. Противникът ми дръпна бръснача и моментално пак ме поряза. Всъщност не изпитвах болка, за момента адреналинът се грижеше за това, ала от раните шуртеше кръв. Белгази отново замахна. Пак не успях да го спра и сега острието се вряза в китката. Следващия път го сграбчих. Незабавно забих юмрук в лицето му, хвърляйки тялото си напред, за да набере ударът инерция и да вложи тежестта си в удара. Веднъж. Втори път. Още веднъж.

Усетих, че тялото му се отпуска и бръсначът пада от пръстите му. Прехвърлих китката му в лявата си ръка и с дясната заопипвах за оръжието. Там беше, на земята до бедрото му. Предпазливо го вдигнах. Лицето на Белгази представляваше кървава каша и той пъшкаше, вероятно в безсъзнание.

Приклекнах до него и пъхнах пръстите на свободната си ръка под брадичката му. Дръпнах главата му назад и насочих бръснача.

Иззад мен рязко се разнесе глас на японски.

— Ямеро! — Стой!

Вцепених се. Какво е това, по дяволите, помислих си.

Хвърлих поглед през рамо. В мен се бяха вторачили двама сериозни наглед японци, всеки насочил пистолет към лицето ми.

— Ямеро! — повтори единият. — Камисори отосе! — Хвърли бръснача!

Подчиних се и понечих да се изправя. Десният ми крак се разтрепери и се огъна под мен. Погледнах надолу и разбрах защо. В бедрото ми зееше широко отворена рана и от нея шуртеше кръв. Същото се отнасяше за китката ми.

Отпуснах се на колене и ги погледнах.

— Вие сигурно сте новите приятели на Белгази от якудза, така ли? — попитах ги на японски.

Те не ми обърнаха внимание. До мен Белгази се размърда.

Трябва да ги бе разположил нагоре по пътя за подкрепление и след началото на престрелката бяха пристигнали. Може би го придружаваха още от Макао. Естествено, беше се сетил, че ще внимавам за араби, и дори беше довел неколцина — примамки в периферията, които да отклоняват вниманието ми от истинските играчи. Тацу имаше право.