Бари Айслър: Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие

Намерих за интересен факта, че се бяха свързали с мен директно. Можеха да използват посредник и да останат анонимни. Явно смятаха, че предпазните мерки ще станат безпредметни, в случай че се увеличи вероятността от разкриване. Ако Мани умреше от снайперистки изстрел в главата някой можеше да се почувства длъжен да се разрови сериозно кой стои зад това убийство. Разбира се, предпазните мерки щяха да бъдат взети, но методът на убийството щеше да ги направи безполезни. Моите методи и моят списък с успешно разрешени случаи им даваха по-голяма увереност в крайния успех. Колкото по-малко предпазни мерки и анонимност, толкова по-малко нужда от тях. Танто за танто. А и Дилайла вече ме беше въвлякла. Явно беше решила, че работата е за мен, и беше уредила срещата. При тези обстоятелства нямаше смисъл да се действа под чужд флаг.

Гъвкавостта, за която се бяхме договорили, беше полезна, но като цяло продължавах да оперирам в сравнително ограничен обхват от възможности. Всичко щеше да е много по-просто, ако знаех как протича денят на Мани и пратех Докс да го гръмне в главата от неколкостотин метра разстояние. Но всъщност нямах нищо против ограниченията и май никога не съм имал. В крайна сметка именно те оправдават цените ми. А „естествена смърт“ означава липса на разследване и дори на каквито и да е въпроси. В такъв случай се измъквам без преследване. И си създавам по-малко врагове в хода на работата.

— Едно нещо ме безпокои — казах. — Не разбирам защо не искате смъртта му да се свързва с вас. Щом се занимава с тероризъм, струва ми се, че вие или който и да било друг може да убие Мани по какъвто начин си поиска.

Двамата се спогледаха. Май бях прав, че въпросът е щекотлив.

След кратко мълчание Боаз отговори.

— Имаме причини да смятаме, че Лави е вербуван от ЦРУ.

Моментално удвоих мислено цената на поръчката.

— Имате ли основания?

Той сви рамене.

— Не сме напълно сигурни. Но ако е така, сигурно ще се наложи да се извиняваме.

— А защо ЦРУ вербува такива типове? Защо просто не го изпрати на два метра под земята?

— ЦРУ преувеличава възможностите си — каза Гил. — Въобразяват си, че като контролират хора като Лави, вършат повече добро, отколкото като ги убият. Смятат, че разузнавателните данни, които получават от него и подобните му, служат на „по-голямата картина“ и на „по-голямото добро“.

— Нали сте чували за Абдул Кадир Хан? — попита Боаз.

— Бащата на пакистанската атомна бомба — отвърнах. — Както и на куп незаконни деца, ако се вярва на новинарите. Пакистанското правителство го арестува за международна търговия с ядрени оръжия, но го оправда още на следващия ден.

Боаз кимна.

— Направо да се чудиш какво трябва да направи човек, за да влезе в затвора в тази страна.

— Хан е продал ядрени куфарчета на Иран, Либия, Северна Корея и други, включително на някои неправителствени организации — обади се Гил. — Оказва се, че от ЦРУ са го наблюдавали в продължение на трийсет години. Правил е всичко това буквално под носовете им. На два пъти от ЦРУ убеждават холандското разузнаване да не арестува Хан, защото искали да проследят връзките му.

— Ами вашите хора? — подхвърлих. — Ако питате мен, Хан направо си е узрял за злополука.

— Имахме глупостта да го оставим на ЦРУ — процеди мрачно Гил. — В случая с Хан всички проявихме тъпота. Вече не правим такива грешки.

— Значи смятате, че Управлението подхожда към Мани по същия начин, както с Хан?

— Подобен — поправи ме Боаз. — Не е същият. Хан никога не е бил вербуван от американците. Според нас Лави е. Но и в двата случая нямаме интерес да оставяме тези типове да ни водят до други, подобни на тях. Това е… как му викахте, порочен кръг?

— Да, може и така да се каже.

Той се усмихна, доволен, че е употребил на място английския идиом.

— Е, учим се от грешките си. Сега, когато откриваме хора като Лави, просто ги ликвидираме. В неговия случай обаче, поради причините, които споделихме с вас, дискретната смърт е за предпочитане.

Всички помълчахме известно време. След това заявих:

— Ако смъртта му ще разсърди ЦРУ, рискът е по-голям. Цените, които обсъждахме преди няколко минути, не му съответстват.

Боаз ме погледна и каза:

— Кажете кои цени съответстват на поетия риск.

През следващите няколко дни в Манила с Докс научихме две важни неща. Първо, че Мани всъщност не си стои в хотела. Появяваше се веднъж или два пъти на ден, обикновено в ранния следобед, а понякога и вечер. Престояваше около час, след което отново изчезваше в неизвестна посока. Второ, возеше го кола на хотела — един от четирите еднакви черни мерцедеса S класа. Виждахме колата с регистрационен номер МРН 777 само при появата на Мани, след което шофьорът го изчакваше в гаража да се качи отново. Изобщо не преспиваше в хотела. Мани трябва да беше наел колата за денонощно обслужване, вероятно за целия си престой в Манила.