Бари Айслър: Рейн-сан: Смъртоносен без оръжие

Гил извади десетина цветни снимки и ми ги подаде. Взех ги така, че никой в ресторанта да не ги зърне случайно, и започнах да ги разглеждам.

— Тази най-отгоре е от Бали, дванайсети октомври 2001-ва — каза Боаз.

На снимката се виждаше разрушена сграда. Навсякъде между горящите палми и димящите руини бяха разхвърляни овъглени тела. На преден план се набиваше на очи откъсната мъжка ръка с венчална халка на безименния пръст, от крайника стърчаха сухожилия, като жици на електронен елемент, изтръгнат от машина.

— Твърдите, че това е дело на Мани, така ли? — позволих си да се усъмня. — Атентатът в Бали не беше ли на „Джемаа Исламия“?

— Да, операцията беше проведена от тях — отговори Боаз. — Бомбата беше изработена от малайзиеца Азахари Хусин. Но откъде Азахари се е сдобил с познания? От нашия приятел.

— Лави е химик по образование — поясни Гил. — Специалист е по взривните качества на различните материали. Сега продава експертното си мнение.

— Да вземем например Бали — поде отново Боаз. — В бомбата, избухнала там, са използвани много експлозиви с ниска разрушителна мощност — натриев хлорат, сяра, алуминий на прах, стипца и хлорна вар — и съвсем малко количество тротил. Сместа поражда ударна вълна и изпепеляваща топлина. Повечето жертви са били изпечени живи.

— Един израелец прави това, така ли?

Боаз кимна.

— Това е… как да го наречем, нечувано. Но, да, както и във всяка страна, и у нас има хора, готови на всичко за пари. Има израелски войници, осъдени заради продажба на оръжие на палестинците на Източния бряг и в Газа — и с тези оръжия след това са убивали бойните им другари.

Гил поклати отвратено глава.

— Изобщо не знам защо стигат до съд.

Боаз се пресегна и вдигна друга снимка.

— Това е хотел „Мариот“ в Джакарта, август 2003-та. За тази бомба терористите са използвали сяра, натриев хлорат, бензин и тротил. Бомбата е била по-малка, но по-мощна от онази в Бали. Сместа е породила ударна вълна и ужасяващ топлинен ефект.

Посочи следващата снимка.

— Посолството на Австралия в Кунинган, Джакарта, септември 2004-та. Този път имаме сяра, натриев хлорат и тротил. Сместа е породила мощна ударна вълна, последвана от огън. И отново е по-мощна от бомбата в Бали.

— Ето това е Лави, учи се от опита си — процеди горчиво Гил.

Боаз допълни:

— Този човек не просто хвърля семената на познанието си. Той го усъвършенства. Информират го за състава на бомбите, той анализира резултатите и предлага „подобрения“. Лави е едно от най-важните звена в научното осигуряване на световния тероризъм. Помага на тези чудовища да усъвършенстват инструментариума и тактиките си по цял свят. Наученото в Югоизточна Азия се предава към Европа, Щатите и Близкия изток.

— Откога сте наясно с какво се занимава?

— Отскоро — отвърна Боаз. — Случайно засякохме срещата му с един от съучастниците на Азахари, а след това му обърнахме по-задълбочено внимание. Искаме да бъде отстранен колкото е възможно по-скоро. Но както сам разбирате, не можем да поемем тази отговорност, за което лично аз дълбоко съжалявам.

— Ако не беше така, списъкът на желаещите да свършат работата щеше да е дълъг — каза Гил.

Стана ми ясно, че Гил е първият на опашката.

— Знание — произнесох замислено. — Как може да се спре разпространението му? Джинът не е ли вече изпуснат от бутилката?

— Правим каквото можем — отвърна Боаз без следа от обичайния си хумор и аз за миг се усъмних дали не съм се подвел в преценката си, че от двамата само Гил е убиец. — Вършим нашата част от работата.

Разгледах и другите снимки. Боаз монотонно изреждаше местата и датите. Първата атака на Световния търговски център през 1993-та; атентатът в Центъра на еврейската общност в Буенос Айрес, 1994-та; покушенията над посолствата на САЩ в Кения и Танзания, 1998-а, над американския военен кораб „Коул“, 2000, и други. Гил обясняваше точно по какъв начин е замесен Мани и как участието му е спомогнало за увеличаване на смъртоносното действие на бомбите и за по-нататъшното усъвършенстване на изработката им.

— И така поде Боаз, след като приключи и подаде снимките обратно на Гил, — за нас ликвидирането на Лави е на практика лечение на смъртоносна болест. Не можем да върнем загиналите, но можем да спасим живота на хората, които ще го изгубят, ако той не изгуби своя.

— Смятаме, че можете да ни помогнете — каза Гил.

— И мислим, че можете да го извършите както трябва — добави Боаз.

Схванах основната идея. А тя беше, че не държаха на нещо съвършено изпипано, просто не искаха подозренията да водят към тях. Ако бяха настояли Мани да получи инфаркт, щях да знам, че основната им грижа е изобщо да не бъдат задавани въпроси. От това следваше, че смъртта на Мани може да натопи необичайно много хора, което пък предполагаше съответна цена. Но те бяха склонни да допуснат задаването на някакви въпроси, стига отговорите да не уличаваха тях.