Бари Айслър - Рейн-сан - Смъртоносен без оръжие

— Откъде знаеш за Хонконг?

Сигурен бях, че ще се пречупи, и не успях да сдържа усмивката си.

— Защото идвам оттам.

Канезаки вдигна поглед.

— Мама му стара.

— Е? Този път започваш ти.

Той въздъхна.

— Добре. Хилгър е провеждал частна операция.

— Какво означава „частна“?

— Не се изразих правилно. Получастна. Нали се сещаш — като пощите: частни са, но ги субсидира държавата.

Канезаки отпи от чашата си.

— Какво е разузнаването за политиците? Продукт. Дори ние в общността му викаме така. Политиците наричаме „консуматори“. А какво искат всички консуматори?

— Ниски цени — изказах предположение.

Той се изхили.

— А ако консуматорът е толкова богат, че цената не го интересува?

— Тогава богат избор.

Той кимна.

— Точно така. И ако не ти харесва какво предлагат в един магазин, похарчваш парите си в друг. Виж какво направиха Щатите в Ирак. Не им хареса какво им казват от ЦРУ, пратиха там отряд от Пентагона и напазаруваха от тях.

— Значи Хилгър…

— Погледни на нещата по следния начин: съществува основа за конкурентен свободен пазар на разузнавателна информация. Независимо от съществуващата по закон структура, политиците винаги търсят разни други възможности, които да удовлетворят изискванията им, а ако не съществуват, да си ги създават.

Отпих от еспресото.

— Хилгър такава възможност ли е?

Той кимна.

— Вече почти десет години Хилгър гради собствена мрежа. В известен смисъл създаде частна разузнавателна агенция и продуктът му е добър. Доста политици разчитат на него.

— И какво стана? ЦРУ да не изревнува?

— Не е там работата. Много е ясно, че той може да прави неща, които Управлението не може — най-малкото при него няма правителствен надзор. Но не в това е проблемът. Той си е лична неправителствена институция.

— А ти какво правиш тук с мен?

Канезаки замълча. След това отговори:

— Хилгър беше покварен. Нямам предвид само двата милиона долара, които взе миналата година в Квай Чунг. Нещата са доста по-лоши. Помниш ли онзи щатски дипломат, когото убиха преди няколко години в Аман?

Кимнах.

— Направи го Хилгър, който си градеше легенда.

Това потвърждаваше чутото от разговора в Китайския клуб. Кимнах отново.

— Виж сега — продължи той, — според теб защо ни е толкова трудно да проникнем в терористичните мрежи? Защото има един прост тест за прием: убийство на високопоставен американски служител или друга жестокост. Ако можеш, значи си вътре. Е, ЦРУ не може.

— Но Хилгър очевидно може.

— Може и го направи. Той получи достъп до терористите, като сам стана терорист. Убийството в Йордания, сделките с Белгази, когото ти ликвидира миналата година, черен пазар на оръжие, пране на пари… Имам доказателства, че е знаел предварително за взрива в Бали. Двеста души загинаха там. За двете бомби в Джакарта също. И след всичко това мислиш ли, че изобщо си спомня кой е и какво прави?

— Не знам.

— Това е като „теорията за лудия“ на Никсън. Ако искаш хората да те мислят за луд, започваш да правиш луди неща. Което по нищо не те отличава от лудите. Каква е разликата?

— Кажи защо подаваше информация на „Пост“?

Той сви рамене.

— Трябваше да окажа натиск върху мрежата на Хилгър. Публичността е натиск.

— В първата статия се твърдеше, че онези двамата са действащи агенти, а не бивши.

— Както вече ти казах, бяха бивши агенти. Но ако в статията се напише, че са настоящи, в Ленгли щяха да се изправят пред повече въпроси и на Хилгър щеше да му стане по-напечено.

— Значи „добре осведомените източници“, за които се споменаваше в статията…

— Да, с него говориш.

Кимнах одобрително.

— Ами „Гирд Ентърпрайзис“?

— Една от основните компании на Хилгър, така си мисля. Скоро ще разберем. Медиите се нахвърлиха като лешояди.

— След като ти им го подхвърли.

— Разбира се — отвърна и за момент доста ми заприлича на Тацу.

— Сигурен ли си, че дискредитирането на Хилгър е правилно? — попитах. — Той доста се беше доближил до онзи Ал Джиб…

— Али Ал Джиб ли? — възкликна и очите му се разшириха.

— Да познаваш друг?

— Откъде знаеш?

— От срещата им в Китайския клуб в Хонконг снощи.

— Среща… мамка му! Ал Джиб сега къде е?

— Според мен вече са извадили трупа му от пристанище „Виктория“. Освен ако не е доплувал до брега с пет куршума в тялото.

Канезаки невярващо поклати глава.

— Значи ти си бил в Китайския клуб?

Свих рамене.

Той отново поклати глава.