Бари Айслър - Рейн-сан - Последният убиец

— Ами езикът? Знам само две-три японски думи.

— Английският ще ти свърши работа. Почти всички техни членове го говорят поне малко. А дори английският им да е ужасен, като го използват за разговор с теб, ще се чувстват граждани на света.

Докс добави:

— Аз… ъ-ъ-ъ… съм чувал, че в Япония работят много европейски момичета, които не говорят японски. Разбира се, не мога да бъда сигурен. За тия работи питай Джон.

Хвърлих му кръвнишки поглед, после продължих да наставлявам Дилайла:

— Всъщност… всъщност по-добре ще е да говориш на френски. Така ще изглеждаш по-екзотична, а онези, които използват английски, ще говорят спокойно пред теб и ще си мислят, че не разбираш. Да, с когото и да се срещнеш, опитай първо на френски, а ако не се разберете, премини на елементарен, несигурен английски със силен акцент. Ако си разиграеш картите както трябва, могат дори да изпитат съчувствие и да почнат да те закрилят.

Тя кимна.

— Добре.

— А сега да допуснем, че си влязла, в което съм почти сигурен. В момента най-много ни интересуват входовете и изходите, дали вратите се отварят навън или навътре, има ли аварийно осветление.

— Знам как се разузнава терен.

Нямах намерение да оставя напрежението помежду ни да повлияе на работата.

— Знам, че знаеш — кимнах. — Но не може ли все пак да го обсъдим? Така ще се чувствам сигурен, че не сме пропуснали нищо.

Тя схвана намека за разговора ни по пътя от аерогарата и разбра, че деликатността ми граничи с подигравка. Но същевременно знаеше, че съм прав. Кимна мълчаливо.

Разгънах плановете върху леглото.

— Това е клубът. Запознай се с разположението на помещенията. Трябва да потвърдим, че тия чертежи са актуални и точни, и да познаваме всички важни подробности на терена, които не личат в две измерения.

Тя бавно кимна, сякаш казваше: „Знаеш, че не съм глупава.“

— Не ти говоря високомерно — изтъкнах, опитвайки да удържа раздразнението си. — Знам, че всичко това ти е известно. Но по-добре да си го кажем на глас, отколкото да предполагаме. И това ти е известно.

— И мен непрекъснато ме тормози по същия начин — намеси се Докс. — Човекът страда от потиснатост на емоционалната сфера и постепенно разбрах, че командването е един от малкото му начини да изразява обич. Осъзнаеш ли това, почва да ти харесва.

Дилайла затвори очи и се разсмя. Вероятно трябваше да съм благодарен на Докс, че разтовари напрегнатата атмосфера, но ме дразнеше да ги гледам как общуват като стари приятели, а аз се чудех как да й говоря, без да предизвикам гневна реакция.

— Започни от входа — продължих. — Как се влиза? Свободно ли се отварят вратите, или някой трябва да задейства отвътре автоматична ключалка? Има ли камера над входа? Охрана? Когато минах оттам, видях само двама служители. — Посочих чертежите. — А сега влизаме вътре. Това пространство отвъд входа… там вероятно чака служителка, която да вземе връхната дреха на посетителя и да го въведе в клуба. Може да има и охрана. Евентуално и допълнителна врата. А тук, тази малка стаичка срещу входа, вероятно е кабинет. Би било добре да знаем кой стои там.

— Разбрано.

— Сега това широко пространство. Вероятно е общата зала. Предполагам, че има маси, сепарета… нагъсто ли са? Или по-нарядко? Има ли открити линии за стрелба? Ако има препятствия, искам да знам къде са.

— Добре.

— Тези стаи тук, встрани от общата зала — отново посочих плана, — вероятно са за частни срещи като тази на Ямаото утре вечер. Едната е по-голяма от другите, но не знаем каква свита ще води, затова не съм сигурен коя стая точно ще избере и дали изобщо ще ползва някоя. А това тук, предполагам, е кухнята.

Тя погледна плана.

— Кухнята няма ли задна врата?

— На чертежите няма.

— Откъде изхвърлят боклука?

— Не знам. Предполагам, че го изнасят отпред в извънработно време. Но ще проверя наоколо, за да сме сигурни.

Тя кимна.

Посочих друга част от заведението.

— Има два аварийни изхода — този от общата зала и този от мазето. Външното стълбище на мазето излиза от същата страна, където е входът, тъй че Докс може да ги държи под око едновременно. Но изходът от общата зала води към другата страна на сградата. Ще трябва да намерим начин да го блокираме, та всеки, който избяга от мен, да попадне под прицела на Докс. Всичко, което узнаеш за изходите, ще бъде полезно.

— Ясно.

— Това стълбище води надолу към мазето, където са тоалетните, сервизното помещение и аварийният изход. Опитай се да отскочиш до тоалетната и да се вмъкнеш в сервизното помещение. Според моя източник категорията на сградата изисква да има аварийно осветление, захранвано от резервен генератор. Трябва да знам какво използват и дали можеш да го повредиш утре вечер. И независимо от това огледай се за аварийни лампи с батерии, особено по стълбищата и над вратите. Щом категорията на сградата изисква да имат генератор, не ми се вярва да са направили разходи и за такива лампи, но трябва да знаем.