Бари Айслър - Рейн-сан - Последният убиец

Отнесохме торбата във вана. Докато аз карах, Докс седеше отзад и разглеждаше екипировката.

— Еха тая година Коледа е подранила — възкликна той.

— Какво имаме?

— Карабината М40АЗ, за която помолих, плюс мерник за дневно и нощно виждане ANPVS10, заглушител „Опс Корпорейшън“ и сто патрона Ml 18LR, калибър 7.62. Радост за мен и голяма беда за лошите момчета.

— Добре. Тацу ни подготвя списък на целите. Трябва скоро да бъде готов.

Следобед Тацу ми се обади и аз отидох да го посетя в болницата. Телохранителят ме пусна да вляза. Тацу беше сам.

— Готов ли е списъкът? — попитах.

— Готов е. Но мисля, че ще трябва да изчакаш до събота.

Господи, гласът му звучеше съвсем немощно. Едва не го попитах как се чувства, но това щеше да го раздразни. А и предварително знаех отговора.

— Какво става?

— Сумистите се появиха — обясни Тацу. — Ямаото ги уби.

— По дяволите.

— Не — каза той с глух, дрезгав глас. — Така е по-добре. Един човек на име Големия Лю, шеф на „Обединен бамбук“, пристига в събота на среща с Ямаото, за да уредят нещата. Ще отседне в хотел „Гранд Хаят“ в Ропонги. Срещата е в клуб „Шепот“ в квартал Ниши-Азабу. Урежда я човек на име Куромачи, или накратко Куро, който е дясната ръка на Ямаото — поне доколкото Ямаото позволява подобно нещо.

— От информатора ли научи всичко това? — поинтересувах се.

Той кимна.

— Щом имаш толкова добър вътрешен източник, защо досега не си го използвал, за да видиш сметката на Ямаото?

— Първо, защото не разполагах с човек като теб. Второ, информаторът се страхува от Ямаото повече, отколкото от мен. В тия неща винаги съществува крехко равновесие. Ако прекаля с натиска, може да го изгубя напълно. А в момента го притискам здравата.

— Добре. Казваш, че ако ударим якудза преди срещата…

— Може да я отменят. Не искаме да пропуснем възможността за пряко отстраняване на Ямаото.

Замислих се.

— Какво знаеш за този клуб? Мога ли там да се добера до Ямаото?

— Не знам. Не познавам терена, а моят информатор се дърпа. Подозира, че съм използвал неговите сведения за засадата срещу китайците и сумистите в Уаджима. Ямаото смята, че е дело на вътрешни хора и иска да намери виновника. Информаторът се страхува. Не знам още колко ще мога да изкопча от него преди срещата.

Обмислих чутото. Може би имаше начин да осигурим на Докс позиция върху някой покрив или във вана. Може би имаше шанс да застреляме Ямаото с карабината на влизане в клуба или докато излиза.

Но не можехме да разчитаме на това. Ако Ямаото беше обзет от параноя, както твърдеше Тацу, очаквах колата да спре пред самия вход и Ямаото да остане на открито за съвсем кратко — твърде кратко, за да се прицели Докс. Можехме да подготвим и това, разбира се, но при неуспех ни трябваше начин да влезем.

— Можеш ли да ми осигуриш план на клуба? — попитах. — Предполагам, че са подали планове в отдела за благоустройство, пожарната и тъй нататък.

— Разбира се.

— А електроснабдяването? Имаш ли хора, които да спрат тока в квартала, когато трябва?

— Да.

Началото беше добро. Но осъзнах, че ще ни трябва нещо повече от плана. Той не можеше да ни каже къде са настанени шефовете, има ли наоколо телохранители и десетки други неща, които трябваше да знаем предварително. За всичко това щеше да ни трябва вътрешен човек.

— Разкажи ми какво знаеш за клуба — казах. — Предполагам, че е заведение от висша класа?

— Най-висша. Както знаеш, повечето от наистина елитните клубове са в Гинза и Акасака, където компаньонките са японски момичета и не са достъпни срещу пари.

— Точно така.

— Има и по-долнопробни заведения, каквито се намират най-вече в Икебукуро и Шинджуку, обслужвани от китайки, филипинки и други чужденки, които могат да бъдат наемани за нощ или дори за час.

— Да, чувал съм.

Тацу се усмихна.

— В известен смисъл заведението на Куро взима най-доброто от двете категории. Компаньонките му са от цял свят: Япония, други азиатски държави, Близкия изток, Африка, Европа, Северна и Южна Америка. Всички са красиви и достъпни.

— Как е успял Куро…

— Като направил системата толкова изгодна, че всеки е готов да плати. Правилата са прости. Когато влиза клиент, момичетата дискретно подават на мама-сан сигнал каква цена искат за нощ с този клиент. Ако мъжът е млад и привлекателен, цената може да бъде ниска — да речем петстотин хиляди йени. Но ако е стар и противен, цената може да скочи на два милиона йени и по-нагоре.

Щом еквивалентът в йени на повече от четири хиляди долара се смяташе за „ниска цена“, а някой клиенти плащаха четири-пет пъти повече за една нощ удоволствие, значи Куро бе намерил начин да привлече ужасно заможна клиентела.