Бари Айслър - Рейн-сан - Последният убиец

— Просто много ти се струпа, това е.

— А щом сме решили да използваме твоята кола, на кого му дреме, че ще бъде целият опикан?

Докс се навъси.

— Знаеш ли, като се позамислих, контейнерът май не е чак толкова лоша идея.

Намерихме една денонощна закусвалня и влязохме вътре. Седнахме настрани от останалите клиенти и си поръчахме кафе. Все още бях прекалено напрегнат, за да хапна нещо.

— Покажи ми какво носеше онзи — помоли Докс. Извадих ножа и го плъзнах към него, прикрит под салфетка.

— Дявол да го вземе, синко, това е двуостър стоманен „Арк Ейнджъл“. Момчето си е разбирало от работата. Ще го задържиш ли?

Вече бяхме обсъждали тази тема в Банкок, без да стигнем до пълно съгласие. Докс си падаше по трофеите, аз не.

— Смятах да се отърва от него — заявих.

Той направи подчертано печална физиономия.

— Би било жалко.

Извъртях очи към тавана и разперих ръце в смисъл „заповядай, твой е“. Докс ме удостои с поредната неустоима усмивка, изтри ножа със салфетката и го прибра в джоба си.

— Не забравяй да го почистиш старателно — напомних аз. — Спирт, после белина.

— Да бе, да — кимна Докс. — Макар че образът ти на най-предпазливия човек в света ще се нуждае от поизлъскване след издънката тази вечер.

Премълчах и погледнах часовника си. Беше малко след три. Слънцето щеше да изгрее след още три часа.

Осъзнавах, че и да се отърва от трупа на Уонг, няма да спечеля кой знае колко време. Неговият шеф Цзян навярно знаеше къде е отивал тази вечер. Докс ги беше видял да разговарят точно преди Уонг да тръгне към жилището на Мидори. Следователно Цзян щеше да предположи, че ако с младежа се е случило нещо, станало е по време на наблюдението. Мястото и времето щяха да го насочат към мен. Цзян щеше да докладва на Ямаото. Не вярвах Ямаото да посегне пряко на Мидори и бебето, но щеше по някакъв начин да увеличи натиска върху тях, за да ме измъкне на светло. А ако Мидори заподозреше, че внезапната ми поява отново е въвела в живота й Ямаото и неговата компания, всичките ми надежди да бъда с нея и Коичиро щяха да се изпарят мигновено.

Трябваше да има някакъв изход. Трябваше.

Обмислих какво знам. Цзян беше шеф на бандата. Уонг докладваше пряко на него. Можеше да се предположи, че Цзян от своя страна докладва пряко или чрез посредник на Ямаото. Това означаваше, че Цзян е връзката между изчезването на Уонг и по-активната намеса на Ямаото.

А оттам следваше, че ако нещо сполети Цзян, никой няма да знае къде или кога е изчезнал Уонг. По дяволите, ако разиграех нещата както трябва, никой изобщо нямаше да разбере какво се е случило с Уонг. Дори можеха да си помислят…

— Знаеш ли какво? — подех, докато в главата ми почваше да се оформя зачатък на план. — Тоя балисонг все пак ще ми трябва.

— Защо?

Исках да му кажа, но знаех, че тогава ще настои да помага. А вече и бездруго го бях подложил на твърде сериозен риск.

— Ще ти обясня по-късно — отговорих уклончиво. — Но в момента нямаме много време. Колко ти трябва, за да докараш колата?

Той сви рамене.

— Заръчах на момчето от хотела да я паркира и сигурно я е откарало в някой местен гараж. Значи някъде от половин час до четирийсет и пет минути.

— Добре. Върви да я вземеш и обикаляй около Източен Хюстън. Скоро ще ти се обадя.

Той ме погледна.

— Какво си замислил, мой човек?

— Не се тревожи. После ще ти кажа.

— Каниш се да очистиш Цзян, нали?

Въздъхнах.

— Може би.

— Да, коварните умове мислят еднакво. Но това няма ли да влоши положението?

— Възможно е. Но след като ги видяхме заедно, наясно сме, че Уонг и Цзян не се понасят. Сигурно и други го знаят — те не го криеха много-много. А Уонг се слави като майстор на балисонга.

Докс се ухили.

— Имаш предвид този тук — каза, вадейки ножа от джоба си.

— Именно. Налице е възможност за стратегическа заблуда и смятам да я използвам.

— Значи планът е да очистиш Цзян с ножа на Уонг и да го представиш за сблъсък между двамата. После Уонг изчезва и всички решават, че се е укрил заради стореното.

— Точно така.

— Грубо, но ефикасно. Сигурен ли си обаче, че искаш да го направиш сам? Ще ти е за втори път тази нощ, а първият път не мина много добре, ако не възразяваш, че ти напомням.

— Да, вече го спомена. Оценявам твоята честност.

— Вярно, на нея дължа част от чара си.

— Засега само се каня да хвърля едно око на закусвалнята. Дори не знам дали Цзян още ще е там толкова късно. Като видя какво е положението, ще решим как да действаме.