Бари Айслър - Рейн-сан - Последният убиец

Минах край групичка пушачи пред един бар и спрях наблизо като добре възпитан клиент, излязъл навън да си води телефонния разговор.

— Ето я, идва — обяви Докс.

Преглътнах и вперих поглед във входа на „Зинк“. След миг Мидори се появи откъм стълбището. На тротоара спря и погледна в моя посока. Усетих как сърцето ми се разтуптя. Но тя не гледаше тротоара, а уличното платно — търсеше такси. А и аз се бях прикрил зад пушачите. Нямаше как да ме забележи.

Беше облечена с късо яке от черна кожа. Както спомена преди малко Докс, косата й бе разкошна и дълга, каквато я помнех. Съжалих, че не съм по-близо. Исках да я разгледам добре.

И все пак неволно се навъсих на нейната наивност. Когато излезе от клуба, дори не се озърна в двете посоки, камо ли да провери най-удобните места за наблюдение. Иначе моментално щеше да забележи китайското хлапе. То стоеше точно там, където можеше да се очаква.

Мидори спря едно такси и се качи. Хлапакът не направи опит да я последва. Постоя още минута, допуши си цигарата, после тръгна към моята позиция. Влязох в бара и го проследих с поглед през стъклото. Вътре беше по-тъмно, отколкото на осветения тротоар отвън, и знаех, че отразената светлина не му позволява да ме види, дори и да погледнеше. Аз обаче го разгледах добре.

Когато отмина, аз се измъкнах от бара и тръгнах след него. Знаех, че според плана Докс ме следва.

Държах се на разстояние за в случай, че хлапакът погледне назад, но той не се обърна нито веднъж. Просто вървеше на югоизток към Чайнатаун. Видях го как влезе в една занемарена китайска закусвалня на Мълбъри Стрийт срещу Кълъмбъс Парк. Пресякох улицата и минах откъм страната на парка. Видях го да седи на една маса срещу по-възрастен, едър китаец с гола глава и боксьорски нос.

Не чувах какво си говорят, а и да можех, сигурно беше на китайски. Но стойката им подсказваше, че не хранят топли чувства един към друг. Момчето седеше отпуснато, почти нацупено. По някое време вероятно каза нещо непочтително, защото плешивият тип стана и го зашлеви два пъти. Плесниците не изглеждаха много силни — по-скоро целяха да унижат и да докажат кой командва парада. След това хлапакът седна малко по-стегнато, а плешивият се върна на мястото си.

Докс мина покрай ресторанта. Знаех, че прави още снимки. Светкавицата беше изключена и щяха да излязат с ниско качество, но Тацу имаше хора, които могат да го повишат. Докс се върна на предишната позиция зад мен и продължихме да наблюдаваме още няколко минути, но нямаше кой знае какви промени. Запомних името и мястото на заведението, после двамата се събрахме пред парка и тръгнахме към една денонощна закусвалня, където сравнихме наблюденията си и планирахме ходовете за следващата вечер.

Когато приключихме, Докс каза:

— Ако това е всичко засега, бих искал да се върна в ресторанта, където оставих изкусителната мис Джасмин. Тя много си пада по мен, усещам го.

— И плюс това тарифата се върти — подсказах аз.

Той се разсмя.

— На мен пък ми се ще да й завъртя нещо друго. До утре, амиго.

Докато Докс отиваше да оползотвори направените разходи, аз се отправих към едно интернет кафене да изпратя на Тацу снимките и другата информация.

След като пуснах посланието, позвъних лично на Тацу да погледне в нашия сайт за обяви. Когато го чух, стори ми се, че не е добре. Обикновено спокойният му глас сега звучеше дрезгаво, сякаш се насилваше да говори. Като го попитах, отвърна, че има грип.

Да, стареехме и двамата. Исках да приключа с тази история час по-скоро.

На следващата сутрин отидох в друго интернет кафене и проверих сайта за обяви. Чакаше ме вест: китайският хлапак се казваше Еди Уонг. Беше ма джай — редови член от нюйоркския клон на тайванската триада „Обединен бамбук“, а закусвалнята на Мълбъри се оказа техен щаб. Уонг беше само на двайсет и четири години, но имаше богато криминално досие в родния си град Тайпе, предимно контрабанда на наркотици, но и изнудване. Знаеше се, че носи филипински нож с форма на пеперуда, наречен балисонг, и явно не се колебаеше да го използва.

Плешивият, когото видях с него, беше Уей Цзян — дай ло, тоест водач на местната банда. Тацу предполагаше, че щом водачът се среща пряко с толкова дребна риба, значи работата е важна лично за него. „Обединен бамбук“ водеше война срещу якудза в Токио, но в момента там имаше неспокойно примирие. Тацу предполагаше, че затишието е в резултат на тяхната помощ за Ямаото в Ню Йорк срещу съответно отплащане, точно както допускахме и ние с Докс. Щеше да се опита да узнае нещо повече.