Бари Айслър - Рейн-сан - Последният убиец

Озърнах се и видях на една ъглова маса с пряка видимост към вратата да седи Докс, грамаден като самолетоносач и неподвижен като Буда. Като ме забеляза, той стана, приближи се и ме грабна в мечешката си прегръдка. Трябва да призная, че ако не броя временното спиране на дъха, беше много приятно и аз също го прегърнах, макар и с известно смущение.

— Радвам се да те видя, готин — рече той, прехвърляйки ръка през раменете ми. — И то не къде да е, а в Ню Йорк.

Огледах залата и видях странна, но някак естествена смесица от хора, които определих като шофьори и младежи от средната класа. Никой не се перчеше, никой не използваше клетъчен телефон, никой не ни обръщаше внимание. Хората просто се забавляваха. Никой не задейства вътрешния ми радар.

— И аз се радвам да те видя — отвърнах. — Къде ти е брадичката?

Той се ухили и потърка брадата си.

— Нали чу Дилайла, готин. Когато в Хонконг ми каза, че имам хубави черти, лицевото ми окосмяване изчезна завинаги.

Разсмях се. Седнахме на неговата маса, за да можем да наблюдаваме залата и да поговорим по-дискретно.

— С днешния самолет ли пристигна? — попитах.

— Не, пътувах с кола. Дълго време отсъствах и реших да отделя няколко дни за път, та да поразгледам страната. Пък и на летищата вече прекаляват с мерките за сигурност. Мразя да избирам между смърт чрез бюрокрация, от една страна, и пълно обезоръжаване, от друга, само за да пътувам малко по-бързо, нали ме разбираш?

— Искаш да кажеш, че не ти дават да си носиш пушката в самолета? Така е, Докс, няма правда на тоя свят.

Той се разсмя.

— Е, винаги има заобиколни пътища. Сложих си снайперската винтовка в багажника за всеки случай. Както казват в рекламите, не напускайте дома си без нея.

Поръчахме си хамбургери и бира „Гинес“. Докато се хранехме, аз му разказах всичко: за Мидори и моята роля в смъртта на баща й; за последната ми нощ с нея в Токио; за разкритието на Тацу за бебето; как вървят нещата с Дилайла. Всичко.

— Брей да му се не види, първият ми импулс е да ти честитя — рече той, когато приключих. — Но ти изглеждаш толкова противоречиво настроен, че не знам какво да кажа.

— А ти как би реагирал?

— Уместен въпрос. Е, имал съм няколко фалшиви тревоги, но за щастие всеки път се разминаваше, преди да изпадна в паника.

— Значи сам си бил на ръба на паниката, а обвиняваш мен, че съм противоречиво настроен пред лицето на истината?

Той се усмихна.

— Не те обвинявам. Просто се опитвам да проявя съчувствие към онова, което изпитваш. Под грубата си външност всъщност съм грижовен и състрадателен.

— Сам не зная какво изпитвам.

— А какво искаш да направиш?

— Трябва да я видя. И бебето. Но след като хората на Ямаото я наблюдават… става сложно.

— Каква е тая история между теб и Ямаото?

— Той е политик, свързан с всичко в Япония — строителни измами, подкупи, проституция, наркотици, изнудване и какво ли не още. Тясно свързан с якудза. Всъщност самият той е якудза. Те получават нареждания от него, а не обратното. Политиката за него е само хоби, което използва, за да развява десните си убеждения и да се самоубеждава, че върши всички тези престъпления с благородна цел.

Докс се почеса по главата.

— И ти си се запознал с Мидори покрай него?

— В известен смисъл. Той ме нае да убия баща й, макар по онова време да не знаех, че парите идват от него. После случайно се срещнах с Мидори и когато узнах, че Ямаото се кани да унищожи и нея, сторих необходимото, за да го спра. Ние с Мидори… за известно време бягахме заедно. Беше… не знам, беше просто едно от тия безумни неща, които се случват понякога.

Той кимна.

— Да, и на мен ми се е случвало.

— Както и да е, Ямаото явно все още ми има зъб заради неприятностите, които му причиних, когато се сблъскахме. И това се превърна в трайна вражда.

— Той е в Япония, но има хора тук, така ли?

— Триадите му помагат. Китайската мафия има в Ню Йорк по-солидно присъствие от якудза.

— Тия момчета от триадите не се ли намърдаха и в Япония?

— Да. В Токио отдавна се води борба между якудза и тамошните триади. И двете групи се стремят да завладеят изцяло проституцията и търговията с наркотици. Ямаото сигурно е отстъпил нещо на токийските триади, за да наблюдават Мидори в Ню Йорк.

— Добре, схванах. И ти искаш да ти помогна да засечеш наблюдателите, за да се промъкнеш покрай тях.

— Точно така.

— Е, по дяволите, това дори не мога да го нарека услуга. Когато ми позвъни за пръв път, си мислех, че искаш да пратиш някого на ваканция в един по-хубав свят.