Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

Така и направих. Както ми беше казал вече, в раницата имаше снимачно оборудване: фотоапарат „Никон“, множество обективи, преносими светкавици, триножник и батерии.

— Не разбирам — учудих се. — Какво да видя?

Той отново се ухили по момчешки.

— Да си чувал за „активна отказваща система“?

— Не. Трябва ли?

— Това е името, което Пентагонът е дал на несмъртоносното милиметрово вълново оръжие. Американската армия го използва в Ирак.

— Добре… — заинтригувах се.

— Стреля с електромагнитни вълни с честота деветдесет и пет гигахерца. Сварява влагата по кожата, но само на дълбочина 0,4 милиметра. Боли ужасно, но не поразява.

Погледнах по-навътре в раницата.

— И твоите хора са разработили преносима версия.

— Точно така. Оръжието на Пентагона е създадено по поръчка от „Рейтеон“ и е качено на камион. Много е мощно, обсегът му е над километър, но е голямо. Това тук действа в малък обсег, но можеш да го носиш в раница.

— Минава ли през стени? — попитах неуверено.

— Това е… проблемната част. Можеш да нагласиш честотата. По-късите вълни минават през стени. Но също така причиняват и по-големи поражения.

— Значи, ако не го нагласиш правилно…

— Точно така, ще свариш заложника заедно с терористите. След това репортажите по телевизията ще са ужасни. Ако го направиш както трябва обаче, никой няма да получи нещо по-тежко от обикновено изгаряне.

Кимнах.

— Какво е усещането?

Той се усмихна.

— Искаш ли да опиташ?

— Просто ми кажи.

Той се засмя.

— Мъдро решение. Веднъж се подложих на въздействието му. Чувстваш се все едно кожата ти гори, толкова просто е. В „Сайрет Маткал“ си бяха организирали малко състезание. Пет хиляди шекела за този, който може да вкара три патрона в мишена с диаметър от двайсет и пет сантиметра от десет метра разстояние, след като е ударен с това оръжие. За тези мъже това е детска игра, те са отлични стрелци. Обикновено вкарват поредни патрони в диаметър от два сантиметра и половина от доста по-голямо разстояние.

— И какво стана?

Той отново се засмя.

— Не успяха. Само се мятаха и бягаха. Никой не поиска да опита втори път. След като се разчу как действа, вече не се намират доброволци.

— Харесва ми — казах.

Той кимна.

— Не се и съмнявам. Без разузнаване…

— Да, знам. Дилайла вече беше достатъчно убедителна по този въпрос.

Той ме погледна.

— Добре ли се държиш с нея?

И аз го погледнах в очите.

— Това изобщо не ти влиза в работата.

Той сви рамене.

— Тя ми е колега и ми е като сестра. Пазим си гърбовете.

Кимнах.

— Много мило, че попита тогава.

— Е? Добре ли се държиш с нея?

Не се въздържах и се засмях. И той се засмя след мен.

— Знам, знам — добави. — Израелците сме настоятелни. Знаеш ли, че в иврит няма дума за „извинявай“?

— Какво?

Той сви рамене.

— Стара шега. Но има известна истина в нея. Прости ми, ако си пъхам носа където не трябва.

— Ние… се справяме — отвърнах му, като си мислех за това, което тя ми каза по телефона само преди няколко часа. — Не ни е лесно обаче.

Той отново се засмя.

— Никога не е лесно, приятелю. Никога.

Помълчахме известно време.

— Имаш ли… семейство? — попитах го.

Той кимна.

— Трима синове и малка дъщеря. Слава богу, най-накрая имам момиче. Жена ми беше готова да се откаже. А ти?

— Дълга история — казах след кратка пауза.

Отново притихнахме и този път той наруши тишината.

— Защо Хилгър е отвлякъл приятеля ти? — попита.

— Има ли значение?

Той сви рамене.

— Няма да повлияе на това, което ще се случи на Хилгър.

— Напротив, влияе. Гарантира го.

— Добре.

Довършихме обяда си.

— Е? — попита той. — Как смяташ да го направиш?

Свих рамене.

— Покажи ми как да използвам устройството. Аз ще се погрижа за останалото.

Той кимна.

— Дължа сто шекела на Дилайла.

— Какво?

— Тя се хвана на бас с мен, че ще кажеш точно това.

Погледнах го изумен.

— Не мога да ти покажа. Трябва ти обучение и опит. Налага се аз да огледам терена. Ако се нагласи неправилно по един начин, няма да има никакъв ефект. Ако го объркаш по друг, тогава сваряваш вътрешностите на приятеля си. А докато ти се опитваш да намериш точната честота, вероятно хората на яхтата вече ще стрелят по теб. Не бъди глупак.

Не отвърнах.

— Освен това — продължи той — вече имам ван и шофьор…

— Господи, ти не си ли сам?

— Никой вече не работи сам, Рейн. Ти си единственият, когото познавам.