Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

— Хилгър е направил тръбите ръждиви?

— Нямало е ръжда. Хилгър има информация за всичко, изнудвал е хората, които взимат тези решения в „Бритиш Петролиум“. Всички тръби имат по малко ръжда, но не толкова, че да има значение. Ала кой би могъл да противоречи на компанията? Било е перфектно извинение. Според мен Хилгър е искал да види как ще се отрази глобално едно такова прекъсване. И си мисля, че му се е сторило незадоволително. Иска нещо по-голямо — не просто да затвори тръба, а цял комплекс от рафинерии. Като в Ротердам.

Въздъхнах.

— Защо не се справиш с него по твоите канали?

Той се засмя.

— Имам приятел в Главния инспекторат на ООН. Говорих веднъж с него за Хилгър. Отвърна ми, че този човек е недосегаем. Никой не иска да споменава името му. Говори се, че има влияние над много хора, приятели във властта. Никой по върховете не иска да го преследва, а ако се опиташ да прокараш идеята от долу на горе, ще ти се пречи, ако не и по-лошо. Разбираш ли сега? Системата е гнила.

Помълчахме известно време.

— Какво искаш от мен? — попитах.

— Боземан живее в Амстердам. Иди там. Притисни го. Разбери какво е намислил Хилгър и ми помогни да го спрем.

— Нямаш ли истински тайни агенти, на които им се плаща да вършат такива неща?

— Да, имаме много агенти. Само че трябва писмено да обясня откъде имам цялата информация, а тя е от теб, между другото. Само че… о, мамка му… никой не знае за теб. От първия път, когато ми помогна с шефа ми предател в Токио, не съм докладвал за нашите контакти, което е престъпление, между другото. Унищожавал съм твои досиета — о, още едно престъпление! Но съм сигурен, че бюрократите, които управляват ЦРУ и които Хилгър държи в ръцете си, с радост ще си затворят очите и ще направят каквото поискам от тях в Амстердам или някъде другаде, стига да го поискам.

Той млъкна. Дишаше тежко.

— Виж — казах. — Не че не искам да ти помогна, но с теб имаме сделка. Ти ми помагаш за Докс, аз премахвам Хилгър.

— Ти развали сделката. Ще оставиш Хилгър да се измъкне. Аз се съгласявам с това, но искам да ми помогнеш в Амстердам в замяна.

Поклатих глава.

— Не.

— Уби двама души. И двамата глави на семейства. Не искаш ли поне да се опиташ да предотвратиш аферата, в името на която те умряха?

Дори не усетих как съм прекосил стаята. Стана за секунди. Когато се върнах, го опрях в стената, стиснал го здраво за яката на ризата. Ръката ми беше притисната в гърлото му.

— Направих го за приятеля си — изръмжах. — Не за да помогна на Хилгър или на някой друг. За приятеля си. Защото нямах избор.

— Това означава ли, че не ти пука? — попита той дрезгаво. Устата му беше изкривена в гримаса.

Подържах го така още секунда, след това го пуснах. Той се закашля и започна да разтрива шията си, без да сваля обвинителен поглед от мен.

— Кажи ми нещо — помолих го. — Каква е разликата между теб и Хилгър?

Той прочисти гърлото си и преглътна.

— В целите, Рейн. Целите определят всичко.

Погледнах го право в очите.

— Обзалагам се, че и той ще каже същото.

— И ще бъде прав.

Канезаки постоя така притихнал известно време.

— Ще си помисля — казах накрая.

— Това е всичко, което искам от теб.

— Звучиш като Тацу. Манипулираш ме по същия начин, по който го правеше и той, копеле.

Канезаки се усмихна.

— Благодаря ти.

— Да, и той така би отговорил.

Взех си душ в неговата стая, преоблякох се в чисти дрехи и се приготвих за излизане.

— Имам малко работа за вършене — казах. — Ще си оставя чантата тук, ако нямаш нищо против. Защо не натовариш оборудването във вана си и не поразузнаеш малко около яхтклуба? Не се приближавай прекалено. Няма нужда да изучаваш вътрешния план. Това е моя работа. Трябва да опознаеш улиците, входове, изходи, всичко.

Понечи да каже нещо, но аз го спрях.

— Извинявай — рекох. — Знам, че знаеш. Ще се срещнем тук след два часа.

Той се усмихна и ми подаде ръка. Аз я стиснах. Започна да казва нещо, но пак го прекъснах.

— Не ми казвай, че трябва да постъпя правилно — заявих. — Вече ти обясних, че ще си помисля. Не си насилвай късмета.

Той ме погледна в очите.

— Ти, какво, да не си врачка?

Намръщих се.

— Какво искаше да кажеш тогава?

— Просто исках да ти пожелая късмет. Може ли?

Съгласих се. Щяхме да имаме нужда от късмет.

Както и Докс.

Отдалечих се от хотела нарочно, за да съм сигурен, че никой не ме следи. После влязох в кулите, невероятния комплекс от офис сгради в търговския район на града. Делничното им благоприличие с нищо не подсказваше, че вечер в тях нахлуваха порочни тълпи от пресметливи проститутки и похотливи клиенти. В този момент от деня баровете в приземието и на първите два етажа бяха затворени, а атриумът беше толкова тих, все едно беше в кома. Взех асансьора до втория етаж, където знаех, че има интернет клуб.