Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

Пак не отговорих. Опитвах се да проумея колко бързо и до каква голяма степен бях загубил контрол над тази операция, като в същото време трябваше да призная, че заради това шансовете ми за успех се бяха увеличили.

— Нафтали ще ти хареса — добави Боаз. — Той е… как го наричате вие — цар на волана?

— Да, предполагам, че така го наричаме — отвърнах.

— Много сериозен човек. Не мисля, че може да говори.

— Това е много успокоително.

Той се засмя.

— Ето какво ти предлагам. Нафтали ще ни кара. Аз ще работя с устройството. А ти ще стреляш. Предполагам, че си оборудван, нали?

— С топ.

— Моля?

— Нищо. Оборудван съм. И вече си имам шофьор.

— Бъзикаш ме.

— Не. Май накрая ще трябва да се съберем всички заедно. Ако не се координираме…

— Прав си, ще бъде групова преебавка.

Той вдигна вежди и ме погледна, а аз кимнах, за да покажа, че оценявам избора му на думи.

— Да — потвърдих. — Групова преебавка.

Той се усмихна.

— Сигурен ли си, че Хилгър ще е на яхтата, както ми каза Дилайла?

Не се поколебах с отговора, нито му дадох друг знак, че лъжа.

— Да — отвърнах. — Сигурен съм.

— Добре. Тогава да се видим с двамата ни шофьори. Нямаме много време.

Хилгър слезе от лодката и остави Гътри и Панчо с Докс. Трябваше да провери форума и предпочиташе да го направи от някое анонимно място, например интернет кафене. Можеше да разбере откъде Рейн е влизал и въпреки че бе взел мерки, противникът му да не може да направи същото, повече предпазливост нямаше да е излишна.

Повървя малко, за да се увери, че никой не го следи, след това хвана такси към „Риц-Карлтън“, където влезе в бизнес центъра. Нямаше отговор от Рейн, но…

Провери и се оказа, че Рейн е влизал във форума преди няколко часа от Париж. Сигурно се е върнал там от Ню Йорк. Беше в същия град и когато отвлякоха Докс. Може би живее там в последно време. Трябваше да го запомни, в случай че не успеят да го хванат скоро някъде другаде.

Почуди се защо Рейн не му беше отговорил. Може би не е имал какво да му каже. Хилгър му бе съобщил, че ще се чуят в осем часа по Гринуич, вероятно Рейн бе решил просто да се подчини.

Или пък декларациите за невинност на Хилгър за случилото се пред апартамента на Ачинели са му се сторили неубедителни? И какво от това? Все още държаха Докс, което означаваше, че Рейн няма друг избор, освен да играе по свирката им. Част от правилата на тази игра беше да се обади, за да се увери, че Докс е добре. А тогава Хилгър отново щеше да отрече всичко, да го увери, че има и трета жертва и да го държи като кукла на конци още ден-два. След като приключи в Ротердам, ще даде на Рейн фиктивна задача и ще го убие, когато се появи да си свърши работата. Но в момента Ротердам беше най-важен. Трябваше да се съсредоточи върху него.

Отиде до обществен телефон и се обади на Боземан. Двамата никога не се бяха срещали — Демеер го беше вербувал и му даваше точно толкова информация за операцията на Хилгър, колкото беше необходимо. За всеки случай имаха и резервен план. Заместник-шефът по сигурността на пристанището и Хилгър знаеха за него. Защото ако нещо се случи със свръзката, как да получи достъп до ресурсите? И как да докаже надеждността си?

Демеер беше намекнал на Боземан, че ще прикриват внос на хероин. Не направо, разбира се: няколко смигвания, няколко побутвания и Боземан сам си беше стъкмил недоизказаното както му бе най-удобно. Защо иначе русият белгиец ще иска един от шефовете по сигурността да го придружава по пристанището, да си затвори очите, когато той взима нещо от един контейнер, а след това да го изведе навън? За да му платят един милион американски долара, трябва да става въпрос за наркотици, и то голяма пратка. Никой нямаше да пострада от това. Холандските закони бяха най-либералните в света по отношение на наркотиците, но в основата им лежеше фундаментална глупост — те правеха разлика между леки наркотици, като канабис и халюциногенни гъби, и твърди наркотици, като хероин и кокаин. Но хората искаха всичко и какво право имаше правителството да им го отказва? Или пък да пречи на някой да се облагодетелства от държавното лицемерие?

Боземан обясни на Демеер, че най-големият проблем е достъпът. Само началникът на сигурността имаше официалните правомощия да развежда външен човек по начина, по който белгиецът искаше. „А шефът на сигурността не излиза ли в отпуск?“ — попита Демеер. Боземан се засмя и посочи, че Хенк Яник не е излизал в отпуск повече от десет години. Добре, можем да почакаме, увери го Демеер. Може нещо да се случи и ти да се окажеш в положение да ми помогнеш.