Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

Телефонът иззвъня два пъти, после още веднъж. В Амстердам беше шест сутринта. Може пък Боземан да си изключваше мобилния през нощта. Хилгър обаче знаеше, че повечето европейци не го правят.

От другата страна на линията се чу глас.

— Hoi.

— Здравейте, търся господин Боземан — каза Хилгър.

— Да, на телефона — изръмжа мъжът и премина на английски.

— Казвам се Джеймс Хилман и съм приятел на Уилям Детс. Той каза ли ви, че може да ви се обадя?

— О, да, каза ми.

— Ами за съжаление Уилям няма да може да дойде до Амстердам, както се надяваше. Но сигурно ще можете да ми запазите имота, който щяхте да му дадете под наем? Онзи с изглед на запад към залезите?

Споменаването на имота под наем и всички останали подробности трябваше да докажат надеждността на Хилгър. Той изчака да чуе предварително уговорения отговор.

— Да — каза Боземан. — Имотът е добър, а изгревите са дори по-красиви от залезите. Мога да ви го запазя.

— Чудесно. Планирам да съм в Амстердам през следващите два дни. Може би тогава ще можете да ми покажете имота?

— С удоволствие. Само ми кажете номера на полета си.

— Ще ви се обадя веднага щом го науча. Предполагам, че приемате пари в брой?

— Да, разбира се.

— Идеално. Ще организирам всичко и веднага ще ви се обадя.

Затвори, облекчен, че всичко мина гладко. Често се случваше някой помагач да забрави инструкциите, но Демеер беше обучил този добре. По дяволите, трудно ще му намери заместник. Много ефективно вербува Боземан, след като Ачинели ги запозна на конференцията в Ню Йорк, и след това го ръководеше наистина перфектно.

Отне им време, докато всичко си дойде на мястото. Първо, трябваше да се сдобият с материала. Тук Ачинели им свърши работа. Цезий 137 беше радиоактивен елемент и затова — под силен контрол. Но Ачинели изрази готовност да подправи документите в „Глобал Пирокемикъл Индъстрис“ и да ги даде на свой приятел, ветеран от войната в Залива, който според него още работеше за ЦРУ. Хилгър му намекна, че цезият им трябва за разработката на нов вид йонен двигател за армията, секретна програма, за която официално никъде не се споменава. Всичко необходимо се доставяше от частни източници, държавното финансиране беше напълно замаскирано. Ачинели беше патриот и с удоволствие използва успеха си в частния сектор, за да помогне на националната сигурност.

Единственият проблем на Ачинели беше, че знаеше за връзката между Хилгър, Демеер и Боземан. Когато операцията бъде финализирана в Ротердам, тя ще стане световна новина. Първоначалната експлозия нямаше да е нищо особено, не повече от петдесет килограма динамит, и с малко късмет нямаше да доведе до никакви жертви. Но последвалата радиация — в пряк и преносен смисъл — щеше да привлече вниманието.

Цезий 137 излъчваше гама-лъчи. Те бяха по-малко токсични от алфа-лъчите на, да речем, урана, но се разпространяваха много по-надалеч. Освен това цезият е много реактивен и бързо се свързва с други елементи. Керемиди, бетон, почва… след това нямаха изчистване.

Слава богу, хората, изложени на тази радиация, щяха да са в минимален риск. Периодът на полуразпад на цезия в тялото е по-малко от деветдесет дни. Друг елемент, който също обмисляха да използват, стронций 90, се просмуква в костите и периодът му на полуразпад в тялото е трийсет години. В радиус от километър и половина, който съвсем неслучайно беше избран да бъде сърцето на ротердамския комплекс от рафинерии, заболеваемостта от рак щеше да се увеличи с едно на десет хиляди. Ръст от само 0,05, и то само за тези, които проявят глупостта да останат на тази територия след събитието, но този ръст няма да е достатъчно основание зоната да се обезлюди за десетилетия. Много малко жертви и много висок фактор страх. Нищо чудно, че наричаха радиологичните бомби „оръжия за масова психоза“.

Ключовият момент беше да детонират устройството в самия център на комплекса от рафинерии. За тази цел някой трябваше да се доближи до него на място, да се увери, че е правилно поставено, да го задейства и да напусне, преди да се е взривило. Това означаваше съдействие от вътрешен човек. Или по-точно — Боземан.

Но тъй като знаеше за връзката с Боземан, Ачинели щеше да заподозре, че неговият цезий също е намесен. След премахването на Ачинели тази връзка вече не съществуваше. Той беше добър човек и за жалост се оказа една от нещастните жертви, които щяха да тежат на съвестта на Хилгър. Но алтернативата, цената на бездействието, щеше да им излезе много по-солена. А и не бе поискал от никого нищо, което той не бе готов да даде.