Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

Отначало всичко вървеше гладко. Сдобиха се с цезия, сглобиха устройството и го запечатаха в контейнер от олово и бетон, за да не бъде открито от радиационните скенери на пристанището, станали модерни след 11 септември. Веднага щом отвлякоха Докс и се свързаха с Рейн, изпратиха устройството на адрес в Ротердам с търговския флот, като знаеха, че в такъв случай трябва да премине през пристанището. Докато то пътуваше нататък, Рейн уби Яник. Този човек беше толкова дяволски ефективен, че преизпълни плана по време и те трябваше да го накарат да изчака, за да може Демеер да се придвижи до Ню Йорк и да му организира засада, когато отиде да убие Ачинели.

Хилгър познаваше добре Ачинели, достатъчно добре, за да е наясно, че приятелят му винаги си имаше по някоя млада красива дама, обикновено финансово закъсала художничка или безработна актриса, която държеше в апартамент или мансарда. Демеер замина за Ню Йорк няколко седмици по-рано, проследи Ачинели и откри последното му любовно гнезденце. Обсъдиха го и решиха, че Рейн е достатъчно способен и също ще открие любовницата. Ще се възползва от апартамента й, тъй като е много по-удобен за задачата му от офиса или дома на жертвата. Много вероятно беше да нападне Ачинели, когато отива при жената. Точно там Демеер реши да му организира засадата. Но нещо се обърка, Рейн някак си успя да го забележи.

Хилгър осъзна, че е бил прекалено амбициозен. Демеер можеше да запуши устата на Ачинели и да убият Рейн по друго време и на друго място. Но планът смъртта на Ачинели да мине за ненасилствена, също като при Яник, да не се задават въпроси и да премахнат и Рейн едновременно с това беше перфектен… Сега разбираше, че много хубаво не е на хубаво. В крайна сметка стремежът към перфектност беше враг номер едно на доброто представяне.

Да, претърпяха загуби, но на война винаги става така. Можеше да е и по-зле. Боземан още беше в играта. Все още държаха Докс. А Рейн… този човек беше хлъзгав, в това нямаше съмнение. Но пред куршумите всички са равни. Той със сигурност бе осъден. И когато присъдата му бъде изпълнена, Хилгър ще й се наслади от все сърце.

Когато този път Канезаки отвори вратата след почукването ми, не успя да се сети за никакви шеги. Само стоеше и гледаше Боаз, Нафтали и мен. Не каза и дума, но не беше нужно да съм врачка, за да разбера какво си мисли: някаква вариация на класическото изречение: Какво, по дяволите, става? Усмихнах се.

— Може ли да вляза?

— Предполагам, че да — отвърна той и се отмести, за да минем покрай него.

Седнахме един срещу друг в ъглите на двете легла.

— Том, Боаз, Нафтали — казах аз и посочих съответните хора. Боаз се оказа прав за Нафтали. Човекът не беше казал и дума, откакто се видяхме. Имаше нещо познато в него, но не можех да установя какво.

Последва поредица от конфузни ръкостискания, след която аз продължих.

— Сигурен съм, че всеки от нас си има различни мотиви, но те нямат никакво значение в момента. Най-важното е, че сме тук за едно и също нещо и не искаме да се спъваме в патките си, докато се опитваме да го осъществим. Следите ли мисълта ми?

Всички кимнаха. Боаз се усмихна.

— Да се спъваме в патките си?

— Да — потвърдих. — Исках да кажа…

— Не, не, разбрах, хареса ми метафората ти. По-добра е от „групова преебавка“.

— Има известна разлика между двете — започна Канезаки и Боаз кимна, за да покаже, че иска да чуе повече. — Груповата преебавка е…

— Не искам да омаловажавам заниманието ви, но защо не оставим езиковия курс за по-късно? — попитах.

Никой не отговори и аз продължих:

— Искам да измъкна приятеля си жив и здрав от яхтата. А вие всички искате смъртта на Хилгър — млъкнах и погледът ми срещна очите на Канезаки само за секунда. — Знаем, че в момента Хилгър е на яхтата, но не знаем колко ще остане на нея. Затова трябва да действаме бързо.

Лицето на Канезаки не издаваше нищо.

— В най-общи линии познаваме плана на яхтклуба — подех отново. — Но не знаем точното местонахождение на яхтата на Хилгър, силата на врага на борда й, дали има охрана на брега и къде точно в плавателния съд държат Докс. Предлагам следното. Имаме два вана. Ще използваме и двата и ще пристигнем поотделно. Нафтали и Том, вие ще чакате със запалени двигатели. Хилгър познава лицето ми, вероятно познава и лицето на Том, затова ние двамата сме най-неподходящи за разузнаване. Това ще бъде задължение на Боаз. Дотук добре ли е?

Всички кимнаха.

— А какво знаем за охраната на клуба? — попита Канезаки. — Боаз може ли да влезе в него?