— Ще ти трябва поне някой да те закара. Имам ван.
Помислих около минута. Възнамерявах да взема кола под наем. Ако успея да обезвредя чисто всички на яхната и Докс е в добра форма, можехме спокойно да се придвижим пеша до паркинга, след като приключим. Но ако не е в добра форма или има преследване, чакаща кола със запален двигател ще се окаже жизненоважна.
— Добре — съгласих се. — Ти ще караш, аз ще вляза.
— Договорихме се. Ами останалото?
— Хилгър иска да му се обадя в четири следобед местно време. Това означава, че имам на разположение остатъка от сутринта и ранния следобед, за да се снабдя с всичко необходимо, да проуча плана на яхтклуба с „Гугъл Ърт“, да разузная терена и да вляза.
— Сигурен ли си, че ще се обади от яхтата?
Млъкнах, защото забелязах, че връзката ни се къса, нещо, което не ми бе направило впечатление по-рано.
— Да, сигурен съм. Целта на обаждането е да ми докаже, че Докс е жив. Трябва да има възможност да му подаде телефона. Ако предположим, че Докс още е жив, няма как да го изведе от яхтата. Затова ще се обади оттам. Но няма да вляза по време на разговора. Когато го направя, искам Хилгър да не е на борда.
— Не разбирам. Как?…
— Хилгър не ми е приоритет. Ако ударя яхтата по-рано, може би той няма да е на нея. Това значи един човек по-малко да стреля срещу мен, а Хилгър е дяволски добър стрелец. Ако изчакам до разговора, навярно ще има повече хора накуп и така шансовете ми да спася Докс намаляват.
Не че не се изкушавах от сценария „С един куршум два заека“. Със сигурност ледената ми същност толкова искаше да убие Хилгър, че бе готова да изчака, докато той се появи на борда. Но ако Докс загине заради желанието ми да умъртвя Хилгър, няма да го преживея. Винаги мога да го премахна по-късно. Едно по едно.
Канезаки понечи да каже нещо, спря се, после пак понечи.
— Какво? — попитах.
— Ако няма да убиваш Хилгър, тогава ми помогни за друго.
— За какво говориш?
— В съобщението ти написах, че аферата е много по-голяма от Хилгър. И се надявам да я предотвратя, като го премахна. Мисля, че вече всичко е задвижено.
Не отвърнах и той продължи.
— Някога Хилгър е бил в армията, после е преминал в ЦРУ. А знаеш ли какво прави сега?
Поклатих глава.
— Няма надзор, ръководи екип, който изпълнява поръчки за пари. В превод това означава, че може да работи всичко за всички. Виж в какво се бе замесил в Макао — ракети с радиоактивни бойни глави за търговеца на оръжие Белгази. След това в Хонконг ставаше въпрос за ядрен материал за терориста Ал Джиб. Разбираш ли какъв е моделът?
— Като че ли да, но…
— Какво мислиш, че означава, макар и временното поставяне на свой агент начело на сигурността на ротердамското пристанище?
— Не знам. — Можех да добавя, че не ми пука, но нямаше смисъл да го провокирам.
— Това означава, че може да вкара в пристанището каквото си поиска.
— Е, и?
— Ротердам е най-голямото товарно пристанище в Европа и всички водещи петролни и химически компании работят с него. Става въпрос за четири световни петролни рафинерии и повече от четиридесет химически компании. Говорим за гориво за реактивни самолети, газолин, всичко. Пристанището е основна цел на терористите.
— Защото…
— Защото ако нещо затвори рафинериите, цената на петролните продукти ще скочи до небесата. Бензин, гориво за самолети, мазут за отопление, каквото си поискаш. Недостиг на суровини и световната икономика е на колене.
— И според теб това е целта на Хилгър?
— Според мен са му платили за това, въпреки че не знам кой. Но аз така виждам нещата. Компанията на Ачинели продава химически продукти, нали?
— Знам.
— Включително и радиоактивни материали като цезий 137, който се използва при петролните сонди, атомните часовници, има и някои медицински предназначения… влиза и в състава на незаконните бомби.
Мълчах и го чаках да продължи.
— Хилгър и Ачинели се познават отдавна, още от първата война в Залива. Според мен са били приятели, както и ти предположи. Мисля, че Ачинели е запознал Демеер и Боземан на конференцията по сигурността в Ню Йорк и че доставя цезий или нещо подобно на Хилгър, вероятно под фалшива самоличност. Смятам, че причината Хилгър да поръча убийството му е, че е знаел прекалено много, може да направи връзката между Хилгър и Ротердам, ако там нещо се обърка.
— Това са само предположения.
— Има и още. Помниш ли когато затвориха находището на „Бритиш Петролиум“ в залива Прудхоу? Защото тръбите били ръждиви? Това е дело на Хилгър.
Читать дальше