Бари Айслър - Рейн-сан - Реквием за един убиец

Две неща за Боземан. Първо, той би трябвало да поеме сигурността, когато Хенк Яник отсъства. Второ, миналия септември е участвал в конференция в Ню Йорк по сигурността на американския флот. Ачинели е бил един от лекторите. Демеер също е присъствал.

Ето и моите предположения: Боземан работи за Хилгър. Каквото и да е намислил Хилгър, Ротердам по някакъв начин участва в плана му. Сигурно трябва да извърши нещо, което шефът на сигурността може да предотврати. Но да се убие самият шеф е доста трудно и прекалено забележимо. Затова Хилгър убива брата на Хенк в Калифорния и така го принуждава да си вземе отпуск. В негово отсъствие вторият човек в йерархията, Боземан, поема кормилото. С Боземан начело, Хилгър получава възможност да свърши това, което е намислил. Въпросът е какво е то.

Други въпроси: Защо Хилгър иска и убийството на Ачинели? Защо Демеер, Ачинели и Боземан са били на конференцията по флотската сигурност заедно?

Знам, че си във въздуха. Обади ми се веднага щом пристигнеш. Това е нещо по-голямо от Хилгър, усещам го.“

Точно на това се надявах. Купчината несвързани парчета изведнъж се подреди в смислен разузнавателен анализ само чрез прибавянето на нова информация и на свежа гледна точка. Ачинели, сега и Боземан, както и останалите… Не ми пукаше за никого от тях. Хилгър държеше Докс тук под носа ми в Сингапур. Само това имаше значение.

Изчаках Дилайла половин час, както ме бе помолила, след това влязох в нашия закрит форум. Тя ми беше препратила съобщението на Хилгър:

„Не знам за какво говориш. Добра работа свърши с Ачинели, но все още ти остава една задача за изпълнение, преди да пуснем Докс. Знам, че ще искаш да говориш с него. Обади ми се в осем часа по Гринуич. Това е двайсет и четири часа след времето, в което ти оставям това съобщение.“

Усмихнах се. Действие, реакция. Като поведох със заплахите и обвиненията, му дадох възможност да отрича и да се опита да ме разубеди. И може би така откупих още малко време на Докс.

Проверих кога е изпратено съобщението. В осем часа по Гринуич предния ден. Това значи четири следобед в Сингапур, по времето, когато съм бил във въздуха. Погледнах си часовника, имах малко повече от осем часа преди да се чуя с него.

Прочистих браузъра и отидох до друг обществен телефон, за да се обадя на Канезаки.

Той вдигна веднага.

— Къде си?

— Не по…

— Имам заглушител за подслушвателни устройства, всичко е наред. Къде си?

— В Сингапур.

— Идеално. Надявах се да хванеш полета без прехвърляния от „Нюарк“. И аз съм тук.

— Какво?…

— Нали прочете съобщението ми?

— Да.

— Беше вече излетял, когато получих информацията. Трябваше да тръгна веднага, да ти взема нещата, които поиска, да си запазя полет… нямах много време.

— Къде си?

— „Гранд Хаят“, на „Скотс“ и „Орчард“. Можем ли да се видим тук?

Обичайно отказвах такива молби. Чувствах се некомфортно, когато някой друг избираше мястото на срещата. Но не ми се струваше логично Канезаки да се опитва да ми устрои капан. Може би друг път, но не и сега. Потиснах параноята си.

— Да. Дай ми два часа.

— Стая 704. Ще те чакам.

Затворих и се обадих на Дилайла от друг апарат.

— Получи ли го? — попита тя.

— Да. Благодаря ти.

— Нека ти дам един номер, стерилна линия, със заглушители за подслушвателни устройства. Трябва да поговорим, важно е.

— Просто ми пусни съобщение…

— Ще оставя номера във форума. Но трябва да говоря с теб.

Затворих, проверих форума и я набрах на стерилната линия.

— Какво има? — попитах.

— Знаеш ли къде е Докс?

— Имам… добри предположения.

— Каза, че е на яхта. Как ще го изведеш?

Защо ми задаваше тези въпроси?

— А ти как мислиш? — отвърнах й с въпрос.

— Мисля, че си толкова гневен и уплашен, та планираш да влезеш при тях с оръжие в ръка.

Намръщих се.

— Не бих се изразил точно така.

— Без добро разузнаване за плана на яхтата, броя на хората и разположението на врага на борда все едно си с вързани очи. Това е самоубийство, както за теб, така и за Докс. Не можеш да го направиш сам.

— Виж, оценявам предложението ти, но ще го направя днес. Ти си прекалено далеч.

— Не говоря за себе си. А за Боаз.

— Какво?

— Той в момента е в Джакарта. И има нещо, което ще ти потрябва.

— И какво, по дяволите, прави в Джакарта?

— Знаеш какво. Чака да се обадиш.

Почувствах как през мен премина хлад.

— Ти си му казала — промълвих. — За Докс. И за Хилгър.

— Да, казах му. Моите хора искат Хилгър мъртъв. Те ще ти помогнат.